Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Колонката на...

Синият камион

Вили Ангелова

13.02.2016, 09:44:12. Промяна: 26.07.2016, 17:43:43. Прегледи: 895

 

Пътувах с автобуса, когато го видях. Голям, син, с бял надпис: „Татко, чакам те”. Това беше камионът, който видях паркиран пред една къща в онова село (не му помня името), през което минавахме.

Толкова много ме впечатли този камион, че реших да сляза в непознатото село, нищо че целта на пътуването ми беше друга.

И така, слязох от автобуса. Беше късен следобед, окъпан от оранжево есенно слънце. Запътих се направо към въпросната къща. Пред нея на пейката седеше дванайсетгодишно русо момче. Детето беше облечено в тъмносин панталон и небесносиня ризка. Беше хладно, но момченцето така се бе умислило, че изобщо не забелязваше режещия вятър. Поздравих и седнах до него. Запознахме се. Момчето се казваше Никола и имаше небесни очи. Казах му, че съм слязла за малко от автобуса, за да си купя кафе от павилиона и той е тръгнал без мен. Детето ми повярва. Заговорихме.

- Ходиш ли на училище? – попитах аз.

- От време на време.

- А защо не редовно?

- Ами.... имам си друга работа! – заяви Никола.

- Хубав камион, ваш ли е?

- Мой е ... и на баща ми беше .... – рече момчето и влезе да повика майка си.

Запознах се с майката. Нина беше висока, красива, със сламена коса и тъжни небесни очи. Ето от кого ги беше наследил синът. Покани ме да нощувам у тях. Нагостиха ме и след вечеря останахме двете да си говорим – чак до сутринта.

Навън беше доста хладна есенна нощ, но в кухнята на Нина беше уютно и приятно. Имах чувството, че сме приятелки, които не са се виждали от години. Странно, но аз наистина почувставх непознатата жена толкова близка, като че ли е единствената ми приятелка. Явно и тя си е помислила същото за мен, защото ми разказа живота си.

Омъжила се млада – на двайсет години. Мъжът й Петър бил на двайсет и шест. Харесали се, взели се. Отделили се от родителите, свили свое семейно гнездо. Родил се Никола. Били много щастливи, въпреки че не били богати. Петър бил шофьор към селската кооперация и изкарвал що-годе добри пари. Нина се грижела за къщата и семейството. Но Петър имал мечта – един ден да има свой камион и да превозва стока за повече пари и да пътува... Постепенно неговата мечта се превърнала в мечта и на малкия Никола. Той също като баща си обожавал пътуванията.

Случило се така, че посъбрали пари (не без помощта на спестяванията на сина) и купили дългомечтания камион. Естествено на старо. Тежкотоварният камион не бил в много добро състояние, но за месец - два бащата и синът успели да го стегнат като нов. Оставало само да го боядисат – в небесносиньо, даже купили боята. Но внезапно бащата изчезнал. Ей, така проосто си тръгнал. Без да каже защо. Оставил само бележка, че отива в града. За колко време, поради каква причина – никой не знаел.

Никола бил много ядосан, че баща му тръгнал преди да свършат работата по камиона. Спрял да говори, но не се отказал. Всеки ден след училище, а понякога даже бягал от училище, за да боядисва семейния камион. За две седмици и половина приключил. Таткото все още го нямало. Затова и Никола написал отзад на каросериятас бяла боя „Татко, чакам те”. Така на небесносиния камион се появили тези облачета-букви, съдържащи призив, изтръгнат от сърцето на един очакващ син...

Петър все още не се е върнал.                                                                        

Така, без да имам право, от чисто любопитство, се намесих в съдбата на едно семейство. Но не съжалявам. С Нина и досега сме приятелки. Тя и Никола често ми гостуват в града. Все още обаче не съм им казала защо онази вечер „изпуснах” автобуса си.

 

 

Страничката на Вили, където можете да прочетете още нейни текстове.

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Вили Ангелова

Величка Ангелова е родена през 1980 г. в гр. Дулово. От 11 години живее и работи във Варна. Има бакалавърска степен по българска филология от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, както и магистърска степен по масови комуникации и журналистика от същия университет. Работи като преподавател по български език и литература в училище. Пише поезия и проза още от ученическите си години. Участвала е в Шестите филологически четения във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2002 г. Получава награди в конкурсите за учители-творци, организирани от издателствата „Анубис“ и „Булвест 2000“ и има публикации в два от сборниците на конкурсите – „Скъпоценни камъчета“ (2009) и „Ветрилото на дъгата“ (2010). Създател и модератор е на Общност „Говорим за художествена литература“ в Google +, с цел подпомагане на обучението по литература в гимназия. През 2013 година извървява Пътя до Сантяго де Компостела. По време на ходенето води бележки, които се превръщат в пътепис. Откъси от него публикува в блога сиСтраница за думи - stranitsazadumi.blogspot.bg, създаден през 2015 г.

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171527) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab