Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Колонката на...

Машините атакуват

Пламен Петров

26.10.2015, 15:19:05. Прегледи: 856

Машините нахлуха в града и за нула време го разфасоваха, обръщайки го с хастара нагоре. Разкопаха улиците и ги превърнаха в дълбоки трапове, строшиха бордюрите и водопроводите, накъсаха кабелите за интернет, блокираха комуникациите. Инвазията им бе тотална и повсеместна, протичайки под благовидния повод за „обновяване мрежата на мръсната канализация”, както твърдяха шефовете на този проект. А в действителност беше война, водена срещу нас с неконвенционални средства - без бомби, ракети, взривове, стрелби.

Това беше нов вид война, която нарекох инфраструктурна, защото се погромяваше именно инфраструктурата чрез тъй наречената тежкотоварна техника: фадроми, багери, самосвали и други подобни „оръжия”. Да, едва сега осъзнах колко са мощни и как могат да разбият всичко в един град, както всъщност и правеха, прегазвайки го безмилостно целия. Затрупаха го и с тонове пръст, с парчета от натрошен бетон и асфалт и с какви ли не още боклуци. Накараха ни да мислим, че сме експериментално поле, мястото, в което за първи път може би се извършваше такова невиждано нещо.

Да не говорим за вдигнатите отровни пушилки, истински димни завеси при ясно време, и за гадната лепкава кал, в която те се превръщаха, щом почнеше да вали дъжд. Сякаш се бяхме върнали в Средновековието, макар че тогава все пак се е ядвало, защото по улиците са преминавали само файтони и каруци. А сега тук фучаха хиляди коли, ръмжаха изнервено, форсираха бясно и разнасяха навсякъде прахоляците, а ние ги вдишвахме с пълни гърди. Всички бяха като побъркани, понеже трябваше постоянно да слаломират заради изкопите, заплашени всеки миг да се сблъскат и с въпросната тежкотоварна техника.

Самосвалите, натоварени с купчини пръст или чакъл, също задръстваха малкото оцелели платна, прелитайки с грохот и рев по тях в двете посоки. Появиха се и валяци, които взеха да асфалтират онези участъци, където старите тръби за канализацията вече бяха подменени с нови. После обаче идваха багерите и отново ги разкопаваха, този път напречно, тъй като трябвало да се положат и някакви други, по-малки тръби. Просто нямаше край, беше истински ад, в който пропадна целият град, без никой да знае какво да предприеме.

След онази ми авантюра в бъдещето някой, уви, ме беше върнал в настоящето и ето ме отново тук - свидетел и заложник на този апокалипсис. И аз като другите не знаех какво да правя, само блуждаех насам-натам, обзет от неистов гняв и същевременно чувствайки се напълно безсилен пред обстоятелствата. Накрая все пак се сетих за водача на Съпротивата Джон Конър, комуто обаче нямах координатите, за да го призова на помощ. Можеше да ги има само терминаторът, но той бе попаднал в междузвездния кораб „Канарис”, където водеше битки с пришълците. Тъкмо се бях отчаял, когато веднъж, крачейки покрай една от разрушените улици, налетях право на него.

- О, Арни, ти ли си, нали беше в космоса, на борда на „Канарис”! Кога се върна? - възкликнах, щом го видях.

- Току-що. Разбрах, че ме търсиш и ето ме тук.

- Невероятно! Как разбра?

- Чрез телепатичното устройство, вградено в корпуса ми и помагащо ми да улавям от разстояние мислите и желанията на приятелите, изпаднали в беда. Прихванах сигналите за тревога от твоя страна и веднага се телепортирах при теб. Кажи за какво става дума.

- Ами машините ни нападнаха, започна войната им срещу нас! Не виждаш ли?

- Виждам, но с какво да помогна, след като и аз съм машина…

- Дай ми координатите на Конър, за да го призова. Нали той е водачът на Съпротивата, която се бие с тях.

- Съпротивата воюва с машините, атакуващи ви с оръжие. А тези тук са строителна техника и само копаят, после заравят и т. н. - заяви Арни.

- И какво от това? Нима щетите, които ни нанасят, са по-малки! Та те ни съсипаха и както е тръгнало, един ден направо ще ни унищожат.

- Вие сте си виновни, щом сте ги пуснали. Още повече, че всичко около вас е машини: и битовите ви уреди, и колите ви, и техниката в транспорта, строителството, производството, промишлеността. Машини са също телефоните ви, компютрите и телевизорите, за които редовно залепвате като хипнотизирани и стоите така по цели часове. Те са по-многобройни и по-силни от вас, владеят телата и съзнанието ви, отчуждават ви един от друг. Добре, да предположим, че Конър идва, повежда битката срещу тях и ги побеждава, прогонвайки ги оттук. Въпросът е какво правите после: ще започнете с голи ръце да заравяте тези ями и да слагате отгоре им асфалт, така ли? Ще се справите ли сами?

- Едва ли. Ще трябва май пак да викнем машините - отвърнах унило аз.

- Точно така ще направите, нямате друг изход, защото сте напълно зависими от тях. Иначе трябва да хващате кирките и лопатите и да се скапете от арбайт, от тежък физически труд. Освен това деленето трябва да бъде на добри и лоши, а не на машини срещу хора, както неправилно се изразявате. В крайна сметка има машини като мен, които са на ваша страна, но има и хора, работещи за машините и превърнали се в техни придатъци, роби, слуги.

- Да, прав си - съгласих се аз.

- И помни, че битката между едните и другите продължава до безкрайност, както ти бях казал неотдавна. Това е диалектика, това е едно от проявленията на Закона за единство и борба на противоположностите.

- Станал си философ?

- Винаги съм бил. Нали съм киборг, натъпкан с хиляди байтове информация.

- Вярно - мислиш, действаш, правиш дори екшън…

- Мога да те свържа и с Конър, ако чак толкова настояваш - прекъсна ме Арни. - Кажи, да му звънна ли?

- Не, няма смисъл. Чао! - отвърнах и го зарязах, продължавайки бавно напред.

След малко се обърнах и погледнах назад, но него вече го нямаше - явно се беше телепортирал някъде другаде във времето и пространството. Сигурно бе отишъл при самия Конър или пък беше се върнал на „Канарис”, където го чакаше поредният сблъсък с кошмарните пришълци. Аз обаче останах тук, в не по-малко кошмарното настояще, изиграло ни лошата шега да ни направи обекти на това идиотско нападение. Още повече, че не можехме да отвърнем по никакъв начин на удара, понеже имахме срещу себе си не бойни, а тъпи строителни машини. Не ни бяха известни и истинските им намерения, тоест дали в крайна сметка ще ни възстановят или напълно ще ни разбият, сривайки ни до основи.

- Лошо, много лошо! - си казах и реших, че е време да си намеря поне противогаз, който да ме пази от пушилките…

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Пламен Петров

Силистра

http://liternet.bg/publish26/plamen-petrov/index.html

Изпрати писмо

Пламен Маринов Петров е роден в Силистра на 19.02.1963 г. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, живее в родния си град, сътрудничи на местния и на централния печат. Автор е на книгите „Поема за Бирняка” (съавт. Павлин Ботев, 2002), „Отхвърляне на режима” (2003) и „Нов юнашки епос 1,2 и 3” (съавт. П. Ботев, 2007, 2013, 2014). От него са и пиесите „СРС” (Литературен вестник, бр. 4 от 2011 г.) и „Учителят” (Литернет, 2012).

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171543) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab