Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Колонката на...

Терминаторът срещу пришълците

Пламен Петров

10.09.2015, 08:37:18. Промяна: 10.09.2015, 08:39:20. Прегледи: 724

Терминаторът Арни, колкото и да беше як и смел, никога досега не бе се сблъсквал директно с пришълците. Неговите битки ставаха само в близкото минало, където, както е всеизвестно, той беше изстрелван периодично от създателите си с основната цел да спасява от гибел Сара и сина й Джон Конър. Причината също беше известна на всички - че като бъдещ водач на Съпротивата Джон трябваше да оцелее на всяка цена, иначе, ако се оставеше да го ликвидират, нямаше да има ни бъдеще, ни хора, нито пък терминатора щеше да го има. Затова Арни бе най-верният му пазител, жертвайки се няколко пъти заради него и „загивайки” чрез смачкването му от разни стоманени преси, стапянето му в нагорещени до 1000 градуса доменни пещи, взривяването му с мощни адски машини и т.н. После беше възстановяван и изпращан отново да охранява младия Конър, тъй че всичко се повтаряше неумолимо. Но сега стана грешка и вместо да го изстрелят в миналото, хората от Съпротивата, без да щат, го запокитиха в бъдещето, и то доста далеч, понеже попадна в отрязъка, протичащ 200 години след нашето време. Нещо повече, озова се на борда на товарния кораб „Канарис”, осъществяващ редовни полети между Слънцето и останалите по-големи звезди в галактиката. Състоеше се от 30 души екипаж, включително дузина учени, призвани да търсят извънземни форми на живот, независимо дали щяха да са дългучи като тези от „Аватар” или някакви по-дребни индивиди. Важното бе да са хуманоиди, а не изроди от рода на пришълците, от които два екземпляра, уви, за пореден път бяха атакували кораба, прониквайки по неведоми пътища на борда му. Отбраната срещу тях бе започнала преди двайсетина дни, когато ги откриха и видяха как се шмугват като някакви призраци в усойните му вентилационни шахти. Там хем се укриваха, хем дебнеха да скочат върху някой астронавт и разчленявайки го набързо, да си го хапнат за обяд или за вечеря. Слава Богу, такива засега не се намираха, защото всички умееха да се пазят, поучени от предишните инциденти с пришълците и отдавна светнати за вероломството им на едни от най-кръвожадните космически зверове. С две думи, знаейки, че са почти непобедими, членовете на екипажа просто избягваха сблъсъците с тях и вместо да дават излишни жертви, предпочитаха да се спотайват в добре херметизираните си металически каюти. Кибичеха и в обширната трапезария, която също беше отлично укрепена, бидейки изработена от бронирана стомана и други подобни непробиваеми материали.

Именно там се озова и Арни, който обаче нямаше нужда нито от ядене, нито от пиене като останалите, понеже беше машина, а не човек. Затова, проумявайки, че всички са се превърнали в заложници на пришълците, реши да влезе в пряк двубой с тях и да отърве хуманоидните си събратя от безпощадната им агресия. Изскочи навън и след кратко издирване ги откри, нахвърляйки се отгоре им с цялата самоотверженост, която притежаваше. Схватката продължи около 10 минути, време, в което просто ги потроши, като им счупи предните зъби, няколко ребра и отделни части от пипалата. Направи им с ножа си и прободни рани в туловищата, от които потече изпълващата ги зелена киселина, смърдяща на сяра и на какви ли не още други гадости. Осъзнали, че са безсилни пред невероятната му мощ, накрая те биха отбой и дезертираха, мятайки се в една от совалките и изстрелвайки се в открития космос с нея.

След 5-6 минути в кораба се появих и аз, телепортиран на борда му от някакви неизвестни ми лица, очевидно ония, които ми дърпаха конците.

- О, Арни, ти ли си?! - възкликнах, щом го видях, и добавих: - Последния път, когато се срещнахме, беше в оная кръчма в L. A., от която ти неочаквано изчезна, без да се появиш повече. Какво правиш тук?!

- Нищо. Тъкмо елиминирах двама от пришълците и сега бездействам. Просто скучая, защото не съм човек и не мога нито да ям, нито да пия, нито да правя секс.

- Споко! Добре те разбирам, макар че не съм робот като теб. Ще намерим изход от положението, още повече, че пришълците неминуемо ще се върнат и ти отново ще влезеш в бой с тях…

- Не, те се оказаха големи слабаци и страхливци и вече изобщо не ме вълнуват. Най-добре е да дойде Хищника, който сякаш е по-достоен за битките с мен.

- Да, прав си, човече, той наистина е добър боец.

- И ти си прав, но с една забележка от моя страна - не ме наричай „човече”.

- Вярно, забравих, извинявай! Ти си машина, само че с визията на хомо сапиенс…

- Именно - отвърна Арни, а аз изведнъж млъкнах, намирайки за напълно безсмислен по-нататъшния разговор помежду ни.

И за какво ли, след като всичко бе ясно, а именно, че попадайки в далечното бъдеще, и двамата май не искахме да се върнем в собственото си настояще. Поне така мислех аз, а може би и той, нищо че като изключително овладян и достоен субект никога не би изрекъл на глас подобна еретична мисъл. Все пак беше лоялен към времето ни, за разлика от мен, тъй като аз все бях недоволен от битието си там, скучаех и търсех начин как да изчезна някъде другаде. И ето че най-после го постигнах, попадайки в бъдещето, на борда на този космически кораб, макар и в пълно неведение относно това какво ще ми случи по-нататък…

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Пламен Петров

Силистра

http://liternet.bg/publish26/plamen-petrov/index.html

Изпрати писмо

Пламен Маринов Петров е роден в Силистра на 19.02.1963 г. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, живее в родния си град, сътрудничи на местния и на централния печат. Автор е на книгите „Поема за Бирняка” (съавт. Павлин Ботев, 2002), „Отхвърляне на режима” (2003) и „Нов юнашки епос 1,2 и 3” (съавт. П. Ботев, 2007, 2013, 2014). От него са и пиесите „СРС” (Литературен вестник, бр. 4 от 2011 г.) и „Учителят” (Литернет, 2012).

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171542) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab