Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Колонката на...

Най-доброто от всяко време

Пламен Петров

16.03.2015, 09:13:45. Прегледи: 1118

В края на 20-и век най-добри бяха маслените радиатори на ток и „Досиетата Х”, а сега такива са солетите на различните производители плюс вечните бири и ракии. Така е поне според моята класация, тъй че напоследък често се опитвах да ги съчетавам, за да постигна съответния синтез между тях и максимално да се изкефя. Това обаче можеше да стане само в домашни условия, където имах свободата на избор, за да успея да ги миксирам, когато и както си поискам.

За целта засядах пред телевизора, набирах канала, по който даваха въпросния сериал, и изваждах питиетата и солетите, закупени предварително от супера. Като прелюдия, понеже започвах с ракията, нарязвах краставици - през лятото пресни, а през зимата кисели, от буркан. Получаваше се наистина стабилен миксаж, подсилен от въздействието на алкохола, довеждащ ме постепенно до желаната еуфория. По време на пости се получаваше и нещо друго, а именно, че пиейки, постех, защото и пиячката, и солетите са направени не от месо, а от растения. Същото е и с цигарите, които са от тютюн и които, макар че ги бях намалил, продължавах да пуша през определени интервали.

Пиех, превъртах каналите и установявах, че навсякъде дават бози, затова (ако в момента го излъчваха) неизменно се връщах към „Досиетата Х”, обявявайки го за безспорна класика. Вярно, че и там понякога се оливаха, но все пак беше издържан художествено, научнофантастично, пък и психотерапевтично, защото зад напрегнатата интрига се криеха разни патологични състояния, от които хората масово страдат, без обаче да го осъзнават.

През студените нощи задействах и масления си радиатор, закупен в средата на 80-те, когато бе произведен от родна, нашенска фирма. Беше компактен, стилен, красив, с няколко ребра, емайлирани в бяло, с два бутона за включване, с малък диск за регулиране на степените от 1 до 6, с реле, което, щом загрееше, автоматично го изключваше, и т. н. Отдолу имаше 4 колелца, с чиято помощ го избутвах до гардероба, където през последните 20 години го съхранявах, понеже за по-икономично бях минал на отопление с твърдо гориво. Напоследък обаче взе да ми писва от печката, някакво ретро кюмбе с изтърбушени кюнци, заплашващи всеки миг да се стоварят отгоре ми, особено когато бях замъглен. Затова започнах да вадя и пускам радиатора, даже го възприемах като машина на времето, предизвикваща спомените ми и телепортираща ме чрез тях в недалечното минало, когато бях млад и когато редовно го ползвах, преди да го извадя от употреба. Радвах се, че сега отново съм с него, както и с пиячката и мезетата, без да влизам в шумни спорове и прения, каквито се разразяват, когато пиеш с приятели в баровете.

Освен „Досиетата Х” харесвах много и някои от предаванията за деца, осъзнавайки, че истината е именно в детското и невинното. Иначе телевизорът бълваше предимно халтури, затова, щом ми омръзнеше, го спирах и пусках лаптопа, натъпкан с музика и с какво ли още не. Да, този битово темпорален миксаж помагаше, освобождаваше напрежението, но само до известна степен, защото в последната фаза ставах неконтролируем и нищо не помнех, тоест трябваше да се пазя и да не злоупотребявам. По този повод се сещах за бруталните си напивания като млад, осъществявани почти нонстоп и редовно завършващи със скандали, а понякога и с бой. Е, имаше и лирични моменти, ставащи все по-чести с напредването на възрастта, помогнала ми постепенно да се укротя и да стигна до там, че значително да разредя любимото ми преди ходене по кръчмите. Просто взех да си правя купоните в къщи, въоръжен с основните боеприпаси, включително бирата, която предпочитах в кутийки. Металически и блестящи, те ми приличаха на снаряди или на ръчни гранати, чиито дръжки в случая липсваха. Оприличавах ги и на бомби със закъснител, взривяващи се вътре в теб, след като дълго си се наливал, без да знаеш кога да спреш. Но тъй или иначе изкарвах чат-пат добре, за което говори и фактът, че измислих следния пародиен кавър на припева от известната каубойска песничка. Ето го:

Окей, Сузана,

ти за мене не тъжи,

я подай ми питиетата

и ще бъдем двама free…

Още по темата от автора - на друго място

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Пламен Петров

Силистра

http://liternet.bg/publish26/plamen-petrov/index.html

Изпрати писмо

Пламен Маринов Петров е роден в Силистра на 19.02.1963 г. Завършил е българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, живее в родния си град, сътрудничи на местния и на централния печат. Автор е на книгите „Поема за Бирняка” (съавт. Павлин Ботев, 2002), „Отхвърляне на режима” (2003) и „Нов юнашки епос 1,2 и 3” (съавт. П. Ботев, 2007, 2013, 2014). От него са и пиесите „СРС” (Литературен вестник, бр. 4 от 2011 г.) и „Учителят” (Литернет, 2012).

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171532) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17623)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab