Сайтът е архивиран в началото на 2017 г.
Общество на писателите - Варна : Онлайн трибуна, дневник и архив Литературното творчество според руския класик

Каквото дойде

Прегледи: 1737

Шумелов, Владимир
Каквото дойде : Четири писма за любовта / Владимир Шумелов. - В. Търново : Фабер, 2014. - 96 с.
ISBN 978-619-00-0074-7
886.7
[Из рецензията за книгата от Борислав Гърдев]

Смятах, че силата му е в модерно експонирания разказ, изпълнен с болка, тъга и скептичен поглед към живота. Оказа се, че е и много добър новелист. Фокусът се получи с „И така нататък“ (2007), а категоричното му утвърждаване в този труден междинен жанр е с „Каквото дойде“ (2014). Четох четирите писма за любовта с удоволствие и наслада. Подействаха ми като балсам, задържайки постоянно вниманието ми. Шумелов е напипал пулса на днешния ден, на проблемите и парадоксите му. Това са лично преживени и изстрадани истории, а не насилено измислени и нагласени. Естествено, пречупени през погледа на собствения му натюрел, изискващ създаването на паралелна реалност, изпълнена със страсти и копнежи. Тези лични фейсбуки, преплетени с различни постмодерни техники, привличат, забавляват и предразполагат към размисъл. Изградени са на фрагментарен и колажен принцип и са щедро обагрени с подкупващата му искреност и непосредственост. И освен това винаги предизвикват допълнителна, обогатяваща оценка след неизбежния размисъл от сблъсъка с всяка една история. „Каквото дойде“ е книга за любов. В частност – за несъвместимата любов между възрастен мъж и млада жена (и обратното: зряла жена – младеж). Но не само. Това е и книга за самотата на съвременника.
„Писмо до Джон Ъпдайк“ е свежо и оригинално интро, в което факшънът умело и топло е пречупен през интимното. При първо четене „Кугари“ ми се стори доста претенциозен опит за осмисляне връзката между задоволени и привилегировани мъж и жена с разлика във възрастта им. После осъзнах, че това е горчив размисъл за настоящето ни, за отчаяното търсене на сродна душа и нестихващото желание да се избяга от задушаващата ни действителност.„Каквото дойде“ е припряно интензивен и с неочакван финал, досущ като класиките на Роалд Дал.
Лично на мен най-много ми допада „Любовна е-пистола“, формално напомняща популярния ни хит „Love.net“ (2011) на Илия Джевелеков, който пък се оказа, че не е гледан от автора… Тук Владо Шумелов е разгърнал докрай благодатния сюжет, разкрил е пълнокръвно и убедително образите на Мирослав Радев – неговото алтер его, и Ваня, задълбал е проникновено в дебрите на междуличностните отношения, разсъждавайки трезво както за абсурдите на унилото ни настояще, така и за смисъла на творческите усилия и достижения. Разказът – привидно калейдоскопично фрагментарен и разхвърлян, но иначе следващ желязна художествена и житейска логика, неибежно стига до куриозния си край, в който творецът – слаб и сляп в любовта, с изненада открива, че е общувал с пренебрегваната от него съпруга Галя – „жената, която стъпка и никога не прие до себе си“…

* „Каквото дойде“ („Whatever Works“, 2009) - филм на любимия на един от героите на книгата Уди Алън.

1364 Владимир Шумелов, "Каквото дойде", 2014 - книгата в PDF версия

Сподели:

Отворена литературна формация, основана през февруари 2013, работеща по пропагандиране на литературното изкуство чрез иницииране на културни събития, школи, проекти, издания, четения и представяния.

Владимир Шумелов

Велико Търново

Профил

Изпрати писмо

Владимир Шумелов е роден на 20.10.1958 г. в Перник. Завършва специалността „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във В. Търново. Един от основателите и председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ във В. Търново (от 1996 г.), член на националното Сдружение на български писатели (от 1999 г.). От 2009 г. е в Управителния съвет на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“. Редактор на юбилейни вестници във В. Търново („Гайда“, „Земята на българите“, „Велико Търново“, „Независимост“), автор и редактор на статии за енциклопедии. Гл. редактор и редактор в различни културни издания: в. „Артфорум“ (1997–2002), алманах „Света гора“ (от 1997 г.), в. „Литературен бюлетин“ (2013) и др. Гост-редактор на специален български брой на френското списание за новелистика „Брев“ (Brèves, № 58, 1999). Негови текстове са публикувани на френски, английски, сръбски, македонски език. През 2012 г. печели II-ра награда в конкурса за къса проза на електронните списания „Liternet“ & „eRunsMagazine“, а през 2013 г. II-ра награда в Националния конкурс за разказ на младежка тема на Община Варна. От 2013 г. работи като гл. експерт и координатор в Дирекция „Култура и туризъм“ на Община В. Търново. Автор е на книгите с разкази и новели „Двойно“ (1994; Голяма награда за дебют „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ (1998, 2003; Национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ (2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ (2014); на книгите с есеистика и литературна критика „Накърнимото“ (2004), „Цветните спомени на греха“ (2009), „Лисица в кокошарника“ (2013), „Pink Floyd“ (елипси) (2013).

По градове

Бургас / Русе / Варна (1) | Ванкувър (1) | Варна (15) | Велико Търново (2) | Дряново (1) | Дряново / Силистра (1) | Козлодуй (2) | Мездра (1) | Силистра (2) | София (3) |

НАЧАЛО | Инициативи | Периодика | Автори | Книги | Представяния | Документи | Колонката на... | Пращат ни |

Мобилна версия | Контакт | Съдържание | Файлове | RSS | Facebook | FR |

Copyright © varnawriterssociety.net

"Общество на писателите - Варна" (ОПВ) е приемник на "Общество на младите писатели (ОМП)".

Редактори на сайта: Огнян Антов, Мариан Желев, Елена Владова
Системен администратор: AntoLab

Автори (33) | Публикации (154) | Прегледи (171637) | Илюстрации (287) | Търсения (238) | Изтегляния (17637)

Платформа OMP 3, версия 14.25.29 (c) 2014 - 2020, AntoLab