МОЕТО МОРЕ
03.08.2019 | 924
* * *
Когато много ми е тъжно,
при тебе идвам аз, безименна.
Събличам грешната си риза.
Хвърли върху ми
вълни от мрежи
и бавно,
без да забележа,
ти потопи ме в океана.
И разтвори ме
светла пяна,
капка
станала безгрижна,
аз всичко прозрачно
ще виждам.
От унеса –
ще онемея.
С Отвъдното си –
ще се слея.
* * *
Мои са земята и морето.
Те са ми
живота във кръвта.
Дали са ми волността където
риба съм.
И цвете от пръстта.
Аз съм сестра на вълните.
Аз съм гларус
И със странен грак
будя морските сирени
с вой тревожен
в буря, в мрак.
Вадя от морето думи.
С тях пътувам надалеч.
С брегове, в огньове лумнали
разговарям с чужда реч.
Мои са земята и морето.
Те са ми живота
във кръвта
и ще бъдат с мене там, където
ще ги чувам даже
през пръстта!
* * *
Нe мога да живея без морето.
И винаги, във много труден час,
аз сядам на скалата - там,
където то се разделя с бялата си власт.
Вълната идва винаги при него –
надвесения над морето бряг-
за нощния си път разказва бегло,
защото знае - ще се върне пак.
Защо тук винаги се връщам?
- се питаше. - Не чувам даже зов.
Каква е тази орис вездесъща?
Възможно ли е туй да е любов?!
* * *
В нозете ми
морето диша.
Hа крачка от брега се спрях.
От него
или надарена Свише,
събирам думи –
воден прах?
От плисналите думи – пяна,
Аз мъдър лунен миг
отпих.
Ний винаги
ще бъдем двама, -
ти, море.
Аз до тебе - стих.
* * *
На земя морска родена
гласове дални дочувам.
Брегът е корен във мене.
В кръвта ми море бушува.
Вплетени сила дават ми,
вяра и воля чилична.
Но си оставам такава –
ефирна, звездна. Различна.
МОЕТО МОРЕ
Моят град до колене в морето,
Пази древните си тайни.
Cъc ръце прегръща светли
водки ширини сияйни.
Моят град краси земята,
пее в приказното лято.
В лунни нощи, вечно златни,
пясъци космични светят.
Тайни скрити в морско дъно
с вопли давни го вълнуват.
В спомени зарити сънни
сенки на предците плуват.
ГЕНЪТ
На капитан Джорджи
В потеклото ни няма моряци,
само един прадядо - капитан.
От него ли, с гениите знаци
е морският дух в сина ми втъкан?
Или като него иска да види
невидяното – нали още е младо.
Или търси в строшените миди
щастие като капитана-прадядо.
Или като него и мойто момче
търси на живота си ключа...
Или в кръвта му тече
най-доброто от света да научи.
Или като него остави брега
и прегърнал мечтите незнайни
тича чрез морски тайфуни сега
да разбули вселенските тайни...