МОЕТО МОРЕ

03.08.2019 | 174

*   *   *

Когато много ми е тъжно,

при тебе идвам аз, безименна.

Събличам грешната си риза.

Хвърли върху ми

вълни от мрежи

и бавно,

без да забележа,

ти потопи ме в океана.

И разтвори ме

светла пяна,

капка

станала безгрижна,

аз всичко прозрачно

ще виждам.

От унеса –

ще онемея.

С Отвъдното си –

ще се слея.

 

 

*   *   *

Мои са земята и морето.

Те са ми

живота във кръвта.

Дали са ми волността където

риба съм.

И цвете от пръстта.

Аз съм сестра на вълните.

Аз съм гларус

И със странен грак

будя морските сирени

с вой тревожен

в буря, в мрак.

Вадя от морето думи.

С тях пътувам надалеч.

С брегове, в огньове лумнали

разговарям с чужда реч.

Мои са земята и морето.

Те са ми живота

във кръвта

и ще бъдат с мене там, където

ще ги чувам даже

през пръстта!

 

 

*   *   *

Нe мога да живея без морето.

И винаги, във много труден час,

аз сядам на скалата - там,

където то се разделя с бялата си власт.

Вълната идва винаги при него –

надвесения над морето бряг-

за нощния си път разказва бегло,

защото знае - ще се върне пак.

Защо тук винаги се връщам?

- се питаше. - Не чувам даже зов.

Каква е тази орис вездесъща?

Възможно ли е туй да е любов?!

 

 

*   *   *

В нозете ми

морето диша.

Hа крачка от брега се спрях.

От него

или надарена Свише,

събирам думи –

воден прах?

От плисналите думи – пяна,

Аз мъдър лунен миг

отпих.

Ний винаги

ще бъдем двама, -

ти, море.

Аз до тебе - стих.

 

 

*   *   *

На земя морска родена

гласове дални дочувам.

Брегът е корен във мене.

В кръвта ми море бушува.

 

Вплетени сила дават ми,

вяра и воля чилична.

Но си оставам такава –

ефирна, звездна. Различна.

 

 

МОЕТО МОРЕ

 

Моят град до колене в морето,

Пази древните си тайни.

Cъc ръце прегръща светли

водки ширини сияйни.

Моят град краси земята,

пее в приказното лято.

В лунни нощи, вечно златни,

пясъци космични светят.

Тайни скрити в морско дъно

с вопли давни го вълнуват.

В спомени зарити сънни

сенки на предците плуват.

 

 

ГЕНЪТ

 

На капитан Джорджи

 

В потеклото ни няма моряци,

само един прадядо - капитан.

От него ли, с гениите знаци

е морският дух в сина ми втъкан?

Или като него иска да види

невидяното – нали още е младо.

Или търси в строшените миди

щастие като капитана-прадядо.

Или като него и мойто момче

търси на живота си ключа...

Или в кръвта му тече

най-доброто от света да научи.

Или като него остави брега

и прегърнал мечтите незнайни

 тича чрез морски тайфуни сега

да разбули вселенските тайни...