sdrujeniepisatelivarna.bg
начало секции автори книги

СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЗИСКВА НЕ НАСИЛИЕ, А МИЛОСТ

10.06.2016 | 587

 

 СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА Ви кани да присъствате на закриването на конкурса „ДОБРОТО У ЧОВЕКА” и представянето на сборника с най-добрите есета от  благотворителния конкурс на тема: ДОБРОТО У ЧОВЕКА

 Варна, Дом на писателя (ул. „Крали Марко” – 11) 10.06.2016, 18.00 ч.

         

          Благотворителният конкурс бе мотивиран от идеята да помогнем на Даниела Драгомирова Цветкова – преподавател по химия в VIII СОУ – гр. Варна.

         Даниела Цветкова е болна от прогресираща алвеоларна атрофия и хроничен остеомиелит. Предстоят й 2 реконструктивни операции на три етапа в Хайделберг – Германия. За лечението са необходими 73 000 евро.

Нека заедно с вашите добродетелни сърца подадем ръка и да помогнем на Даниела Цветкова в този изключително труден за нея момент.

  

СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЗИСКВА НЕ НАСИЛИЕ, А МИЛОСТ

 Добродетелта има сила, която издига над временното, тя е ка­тегория, която ни  съприкосновява с вечното, с божественото, а то няма мерките и оценките си в земните ни дела и представи. Тя е божи дар, създаден за радост или за скръб на земните ни часове и земните ни дни. Само онзи, който може да я познае, да я понесе в самия себе си, само той е достоен да се наслаж­дава на божествените й плодове. Добродетелта към ближния прави въз­можни диалога, душевното съпри­косновение и сьпричастие. Нещо повече: чрез нея религиозно отзивчивият човек съзира духовната идентич­ност на две от най-важните между­личностни ситуации - ситуацията на споделено страдание и ситуация на споделена любов. Самият акт на милосърдие е своеобразно „кръщение”, при което болният трябва да бъде излекуван, да възвърне божествената си идентичност. Такава сложна двойнствена игра, при която всичко същес­твуващо преминава в своята противоположност, Хераклит нарича enantlodromia („насре­щен бяг”).

В нашия почти ирационален свят най-голямата добродетел е човеколюбието. „Разтревоженият” човек не забравя („На умните сърцето е в къща, дето плачат...”)1. Не забравя собствената си проблематичност, крехката нишка между битие и битийстващо-в-света. Когато на везни са разположени сърцето и разумът, съпричастието и лъжата, обнадеждаването на ближния, изпаднал в беда, и неговото тласкане в бездната на отчаянието…, съвременният човек е длъжен да избере доб­ротата и духовното благотворение, които да вдъхнат метафизическо упование в търсенето на изход от бедата и злочестието.

По всички нива на социал­ния свят все още е жива неуто­лимата жажда на съвременния човек да види света възроден, всепропикнат от доброто, хармо­нията и красотата на междуличностните взаимоотношения. Облагородяващото въздействие на доброто, на страданието, мъката и горестта, са единственото, което спомага да из­лязат наяве залежали човешки стойности у другите, да се отприщи ирационалният устрем към една друга вселена, където тържествува абсолютизираното добро и прекрасно у всеки човек. Тогава, може би, и тази преиз­пълнена мъка няма да я има и необятният свят ще бъде по-друг - нравстве­но извисен и дълбоко хуманен. Бог приема всеки и очаква добротата, любовта и истината да се пробудят у всеки, за да победят злото, очаква „слепите да прогледнат”. В името на безмерната сила на доброто Пенчо Славейков търси живот и зад границите на живота - във възвишените сфери на мисълта, където открива „жизнеността, жилавата, упорита вяра в себе си, които са кардинални черти в нацио­налния ни характер”.

Доброто, което всеки от нас върши, постоянно го пречиства, преражда и му дава сили и заредена енергия да продължи пътя си, опълчвайки се тихо, но категорично на грубия и ненаказан досега стремеж само и единствено към материалното. Открито споделената дума, подадената ръка, загриженият поглед могат да родят красота, да внесат преобразяваща душите надежда. В „Бунтът на масите” Ортега-и-Гасет пише: „Според мен благородството е синоним на живот, изтъкан от усилия, от стремеж винаги да се извиси над самия себе си, да прекрачи границите на това, което вече е, и да се издигне до нещо, което си поставя като цел и задължение.”2

Подобно промисляне на добротворството споделя не от вчера зая­вяваното в думите на апостол Павел: „Сега виждаме смътно като през огледа­ло, а тогава лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат”3. Посланието на християнския мислител въвежда представата за „вътрешния” и „външния човек”4, за „стария” и „новия човек”5, зад която несъмнено се крият нравствените корективи на човешкото живеене: „Да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, които тлее по измамителни страсти... и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината”6.

         Добротворството днес е едно съвсем реално(!) чудо: срещата и общението между двама човеци, допреди малко непоз­нати, но оказали се неочаквано близки и единни пред лицето на бедата и страданието. За такъв тип си­туации се отнасят проникновенията на философа от еврейски произход Мартин Бубер, който в съчинението си „Аз и Ти” пише: „Любовта е събитие. Чувства­та обитават в човека; но човекът обитава в любовта си. ... Тя е меж­ду Аз и Ти. ... Любовта е взаимно мирово действо.”7

         Добротата е любов, а любовта е онази манна, която е сътворила за човеците свят, без чието съществуване нашето днешно битие не би било възможно.

 

Ангел Дюлгеров

---------------------------

         1Еклисиаст 7:4.

2Ортега-и-Гасет, X. Бунтът на масите. С., 1993, с. 78.

  1. 3 Послание до Кор., 13:12.

4II Послание към Кор.,4:16; Послание към Ефес, 3:16.

5Послание към Колос, 4:7.

6Послание към Ефес, 4.22:24.

7Бубер, М., Аз и Ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Варна, 1992, с. 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

sdrujeniepisatelivarna.bg
начало секции автори книги

голям сайт

За контакти: sdrujenie_pisateli_varna@abv.bg

Сдружение на писателите - Варна

Платформа OMP 2, версия 14.42

(c) AntoLab