Стихове и проза от Иван Ставрев

 

Няма спор, лятото е сушаво откъм литературни премиери. В книжния аквариум на Варна това лято (2017) тихомълком (светът на рибите, какво друго!) се появиха две нови книги на Руми Пенчева “Бродница” и на Иван Ставрев “Моите харпии” (Издателство МС). Може би в очакване на по-бъбривата (и мъдра) есен, да речем! За разлика от досегашните общи сборници (през пролеткулта ги наричаха братски могили) “Дъх на вечност” (2014), “Виното и хляба си за мен” (2015) и “Свещеният Лотос” (2016) “Бродица”-та и “... Харпии”-те (похитителките в древногръцката митология) - богини на вихъра и смъртта, кротко са полегнали един на друг на книжните лавици, като почетни жители на Строфадите (островите на завръщането) в някакво си гръцко море... Няма олелии. Разпнати между кладата... и олтара, “Моите харпии” е вик срещу страха и забраните, заради които животът е обреченост и път към нищото:

Плесниците,

които не ударих ме болят

Бунт заради подмяната на човешкото с мимикрията и безсмислието. Поетът е “прогонен пак от райската градина”. За Иван Ставрев това е “Краят на пътя”:

Все по-бавно вървя по пътя си.

Все по-бързо той се скъсява.

Все по-бързо ме настигат годините.

Прочетете тази книга.

 

Иван Ставрев е автор на стихосбирките:

“Утро над Девня” (1971, в съвт. с Кольо Севов и Иван Арнаудов);

“Девненско ято” (1979, в съавт. с Фикри Шукриев, Атанас Коев и Сашо Серафимов);

“Шепа пръст” (1994);

“Най-красивият брод помежду ни” (2000);

“Лирика” (2002);

”Продължение в отвъдното” (2010);

“Наутилос” (2013)