 |
IN MEMORIAM Иван Ставрев
Ваня Колева25.03.2025, 21:23:19. Промяна: 25.03.2025, 21:32:55. Прегледи: 67
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ИВАН СТАВРЕВ
На 25 март 2025 г. бележим пет години от кончината на талантливия поет Иван Ставрев. Дългогодишен член на Сдружението на писателите – Варна, той беше благ и добронамерен, отзивчив човек – помним го с усмивката и светлия му поглед.
Иван Ставрев е роден на 10 октомври 1940 г. в гр. Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“. Един от поколението на ярките девненски поети. Отиде си на 25 март 2020 г., в навечерието на 80-годишнината си.
Иван Ставрев е автор на стихосбирките: „Утро над Девня“ (1971, в съавторство с Кольо Севов и Иван Арнаудов); „Девненско ято“ (1979, в съавторство с Фикри Шукриев, Атанас Коев и Сашо Серафимов). На самостоятелните книги с лирика: „Шепа пръст“ (1994); „Най-красивият брод помежду ни“ (2000); „Лирика“ (2002); „Другото име на виното…“ (2005); „Продължение в отвъдното“ (2010); „Наутилус“ (2013), която е отличена с голямата награда за литература „Варна“ – 2014 г. Заедно с Руми Пенчева създават диалогизиращите сборници „Дъх на вечност“ (2014) – поезия и проза; „Виното и хляба си за мен“ (2015) – поезия, проза, писма; и „Свещеният лотос“ (2016) – поезия и проза.
Негови стихове са награждавани на различни национални и регионални конкурси: в конкурс за поезия на вестник „Полет“ (1981); в блицконкурс „Кремиковски сияния“; в първия конкурс „Любовта, без която не можем“; в ежемесечни конкурси за стихове на морска тематика на ТВ MSAT (2003 – 2004) и др.
Бог да го прости и светла му памет!
-------------------------------------------------------
ИВАН СТАВРЕВ
ДОМ
На Робърт Редфорд
Вече не мога да кажа на някого
„да вървим у дома“. Нямам
нито дом, нито къща,
нямам колиба дори.
И ако кажа на някого
„да вървим у дома“ –
значи, го каня в сърцето си.
(Из „Продължение в отвъдното“, 2010)
ГОЛГОТА
На D.
Подхлъзвам се, преди да тръгна да катеря
високите, ронливи брегове на съвестта си.
Оглеждам се отчаяно, дано намеря
оня храм със старите, напукани икони,
където Богородица ме чака с Младенеца,
да ме докосне с трите си свещени пръста
за благослов на словото ми под венеца,
със който ще си нося кръста…
(Из „Наутилус“, 2013)
БОЛКИ
Болят ме неизписаните празни листи,
болѝ забито в мене копие – писалката,
в която без съмнение
(затворено…) ме чака
едно… забравено
стихотворение.
(Из „Свещеният лотос“, 2016)
ОТ ПТИЦИТЕ
СЕ УЧИМ ДА ЛЕТИМ.
От рибите навярно на мълчание.
Едно безкрайно състояние
между небето и земята.
Между нагоре и надолу
живеем ние –
шепа пръст, за малко оживяла.
МОНОЛОГ
Там… ли си, синко? Ела да се видим.
Стържат стъклата в сърцето ми пак.
Вързах живота си с косъм невидим.
Идвай. Отвъд съм с единия крак.
С дядо ти колко неща не си казахме.
Думи ли нямаше? Аз ли бях глух?
Пъпната връв ли без време отрязахме…
Или съм просто с повреден слух,
та не разбирам какво ми говориш.
Или притиснат, без дъх, до стената чакам
вратата ми с крак да отвориш,
за да изкупя пред тебе вината си…
Тръгвай! Очаквам те –
зее сърцето с прозорци отворени…
Имаме с тебе какво да си кажем.
Там ли си, синко?
Ела.
Пък ще видим.
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Ваня Колева
|
https://liternet.bg/publish/vkoleva/index.html
Д-Р ВАНЯ КОЛЕВА Ваня Колева Колева е родена на 30.Х. Завършва Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Българска филология“ (1987–1992). Има образователна и научна степен „Доктор“ (по български фолклор), след като през 1998 г. защитава дисертация на тема „Дискурс на красотата (Женските образи в българските народни песни)“, научен консултант – проф. д-р Надежда Драгова. Научните ѝ интереси са в областта на българския фолклор, българската литература от XIX – XXI век и българския език. Участва с доклади в научни конференции, публикува в научни сборници и периодичния печат. Автор е на книгите: „Естетика и ритуал. Женската красота в българските народни песни“, Бургас, „Матаник-М“, 1999, 128 с., ISBN 954-8985-14-4. Допълнено електр. издание – LiterNet, 26.10.2002 г., <http://liternet.bg/publish/vkoleva/estetika/content.htm>; „Фолклор, митология и литература“, Варна, LiterNet, 2007, 208 с., ISBN 978-954-304-288-3. Също: Електронно списание „Литературен свят“, № 7, март 2009, <http://literaturensviat.com/?p=7915>;„Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература“, София, „Карина – Мариана Тодорова“, 2014, 242 с., ISBN 978-954-315-078-6 (по национален конкурс „Помощ за книгата“ към Министерство на културата);„Къде грешим най-често? Наръчник по правопис и пунктуация със задачи за упражнения. 7 – 12 клас“, София, „Диоген.bg“, 2004, 128 с., ISBN 954-909-34-7-6. (В съавторство с Драгомир Чанков). Работи като коректор – първо във варненските ежедневници „Народно дело“, „Черноморие“ и „Черно море днес“, после в издателство „Наука и икономика“ към Икономически университет – Варна, а от 2016 г. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна. От 2008 г. е научен секретар за България на българо-австрийския Научен център за православна култура и изкуства „Свети Архангел Михаил“ към Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – Zentrum für mediävistische Studien St. Erzengel Michael – Geiseswissenschaftlichen Fakultät der Universität Schumen, и участва в редколегията на научните издания на този Център. Член на Сдружението на писателите – Варна.