![]() |
СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЗИСКВА НЕ НАСИЛИЕ, А МИЛОСТ
КИЛ10.06.2016, 10:35:01. Промяна: 10.06.2016, 10:53:13. Прегледи: 1847
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ВАРНА Ви кани да присъствате на закриването на конкурса „ДОБРОТО У ЧОВЕКА” и представянето на сборника с най-добрите есета от благотворителния конкурс на тема: ДОБРОТО У ЧОВЕКА
Варна, Дом на писателя (ул. „Крали Марко” – 11) 10.06.2016, 18.00 ч.
Благотворителният конкурс бе мотивиран от идеята да помогнем на Даниела Драгомирова Цветкова – преподавател по химия в VIII СОУ – гр. Варна.
Даниела Цветкова е болна от прогресираща алвеоларна атрофия и хроничен остеомиелит. Предстоят й 2 реконструктивни операции на три етапа в Хайделберг – Германия. За лечението са необходими 73 000 евро.
Нека заедно с вашите добродетелни сърца подадем ръка и да помогнем на Даниела Цветкова в този изключително труден за нея момент.
СПРАВЕДЛИВОСТТА ИЗИСКВА НЕ НАСИЛИЕ, А МИЛОСТ
Добродетелта има сила, която издига над временното, тя е категория, която ни съприкосновява с вечното, с божественото, а то няма мерките и оценките си в земните ни дела и представи. Тя е божи дар, създаден за радост или за скръб на земните ни часове и земните ни дни. Само онзи, който може да я познае, да я понесе в самия себе си, само той е достоен да се наслаждава на божествените й плодове. Добродетелта към ближния прави възможни диалога, душевното съприкосновение и сьпричастие. Нещо повече: чрез нея религиозно отзивчивият човек съзира духовната идентичност на две от най-важните междуличностни ситуации - ситуацията на споделено страдание и ситуация на споделена любов. Самият акт на милосърдие е своеобразно „кръщение”, при което болният трябва да бъде излекуван, да възвърне божествената си идентичност. Такава сложна двойнствена игра, при която всичко съществуващо преминава в своята противоположност, Хераклит нарича enantlodromia („насрещен бяг”).
В нашия почти ирационален свят най-голямата добродетел е човеколюбието. „Разтревоженият” човек не забравя („На умните сърцето е в къща, дето плачат...”)1. Не забравя собствената си проблематичност, крехката нишка между битие и битийстващо-в-света. Когато на везни са разположени сърцето и разумът, съпричастието и лъжата, обнадеждаването на ближния, изпаднал в беда, и неговото тласкане в бездната на отчаянието…, съвременният човек е длъжен да избере добротата и духовното благотворение, които да вдъхнат метафизическо упование в търсенето на изход от бедата и злочестието.
По всички нива на социалния свят все още е жива неутолимата жажда на съвременния човек да види света възроден, всепропикнат от доброто, хармонията и красотата на междуличностните взаимоотношения. Облагородяващото въздействие на доброто, на страданието, мъката и горестта, са единственото, което спомага да излязат наяве залежали човешки стойности у другите, да се отприщи ирационалният устрем към една друга вселена, където тържествува абсолютизираното добро и прекрасно у всеки човек. Тогава, може би, и тази преизпълнена мъка няма да я има и необятният свят ще бъде по-друг - нравствено извисен и дълбоко хуманен. Бог приема всеки и очаква добротата, любовта и истината да се пробудят у всеки, за да победят злото, очаква „слепите да прогледнат”. В името на безмерната сила на доброто Пенчо Славейков търси живот и зад границите на живота - във възвишените сфери на мисълта, където открива „жизнеността, жилавата, упорита вяра в себе си, които са кардинални черти в националния ни характер”.
Доброто, което всеки от нас върши, постоянно го пречиства, преражда и му дава сили и заредена енергия да продължи пътя си, опълчвайки се тихо, но категорично на грубия и ненаказан досега стремеж само и единствено към материалното. Открито споделената дума, подадената ръка, загриженият поглед могат да родят красота, да внесат преобразяваща душите надежда. В „Бунтът на масите” Ортега-и-Гасет пише: „Според мен благородството е синоним на живот, изтъкан от усилия, от стремеж винаги да се извиси над самия себе си, да прекрачи границите на това, което вече е, и да се издигне до нещо, което си поставя като цел и задължение.”2
Подобно промисляне на добротворството споделя не от вчера заявяваното в думите на апостол Павел: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат”3. Посланието на християнския мислител въвежда представата за „вътрешния” и „външния човек”4, за „стария” и „новия човек”5, зад която несъмнено се крият нравствените корективи на човешкото живеене: „Да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, които тлее по измамителни страсти... и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината”6.
Добротворството днес е едно съвсем реално(!) чудо: срещата и общението между двама човеци, допреди малко непознати, но оказали се неочаквано близки и единни пред лицето на бедата и страданието. За такъв тип ситуации се отнасят проникновенията на философа от еврейски произход Мартин Бубер, който в съчинението си „Аз и Ти” пише: „Любовта е събитие. Чувствата обитават в човека; но човекът обитава в любовта си. ... Тя е между Аз и Ти. ... Любовта е взаимно мирово действо.”7
Добротата е любов, а любовта е онази манна, която е сътворила за човеците свят, без чието съществуване нашето днешно битие не би било възможно.
Ангел Дюлгеров
---------------------------
1Еклисиаст 7:4.
2Ортега-и-Гасет, X. Бунтът на масите. С., 1993, с. 78.
4II Послание към Кор.,4:16; Послание към Ефес, 3:16.
5Послание към Колос, 4:7.
6Послание към Ефес, 4.22:24.
7Бубер, М., Аз и Ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Варна, 1992, с. 1.
Сдружението на варненските писатели е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на сдружението е в. "КИЛ", чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя на ул. Крали Марко №11, средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.
За контакти: |
|
КИЛ
![]() |
10-те най-четени от КИЛ, брой 0
.: Факсимилета от учредяването на Сдружението - 1991
.: Руми Пенчева и Иван Ставрев с нова книга
.: РЕЗУЛТАТИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ 2018”
.: Вестникът
.: Ще намери ли "Обратният път" момичето
.: ТРЕТИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА КРАТЪК РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ”
.: НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ” - 2016 ПРИКЛЮЧИ
Още от НОВИНИ
.: ШЕСТИ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ "АТАНАС ЛИПЧЕВ 2020"
.: МЕЖДУ НАДЕЖДИТЕ И СТАТУКВОТО Пети национален литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев – 2019“
.: ИВАН ОВЧАРОВ: ПОЕЗИЯТА Е АБСОЛЮТНАТА СВОБОДА ДА ИЗРАЗЯВАШ СЕБЕ СИ
.: ЗА ПРЕМИЕРАТА НА „ДУХОВНИТЕ СИНОВЕ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ“ – КНИГА ОТ РУСКА ДАСКАЛОВА
.: ПЪТУВАЩ ТЕАТЪР „МОРЕТО, КОЕТО НИ ПРАВИ БЛИЗКИ“ Варненски поети в гр. Каварна
.: МОЕТО МОРЕ
.: РЕЗУЛТАТИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ 2018”
.: РЕЗУЛТАТИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „АТАНАС ЛИПЧЕВ 2018”
НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | Мобилна версия | Контакти | Съдържание | Facebook | RSS |
Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя
Ванилин Гавраилов, председател
Ангел Дюлгеров, заместник-председател
Управителен съвет: Ангел Дюлгеров, Ванилин Гавраилов, Мариан Желев, Руми Пенчева, Иван Овчаров, Кирил Георгиев, Ваня Колева
Телефон на Сдружението: 052 639374
Ангел Дюлгеров, главен редактор на вестник "КИЛ"
Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)
Администратор и редактор на сайта: Мариан Желев
Системен администратор: AntoLab
Автори (21) | Публикации (55) | Прегледи (101416) | Илюстрации (99) | Търсения (159) | Изтегляния (32555)
Платформа OMP 2, версия 14.42 (c) 2014 - 2021, AntoLab