Сдружение на писателите - Варна : Официален сайт

ПОЕЗИЯ

Красимир Йорданов

19.05.2024, 03:25:44. Промяна: 21.05.2024, 00:27:35. Прегледи: 460

 

ИНСПИРИРАНО

 

Смирено онемявам пред овалите
на твоето лице. И  Микеланджело
би те поставил гордо сред моделите.
И уж са други времето и хората,
а чувствата... Остават същи чувствата,
припалващи сърдечните огнища,
докато скитам из Бургас с надеждата
да срещна теб. Но твоето отсъствие
ме тика към  прегръдките на кръчмата,
а нейните  лукави изпарения
се смесват с утринния бриз. И тъжно е,
че няма скоро да усетя полъха,
роден изпод воала на косите ти.
Слепец ли бях (та кой слепец наднича!),
не виждах ритуал в това съжителство,
но бог да ми прости на мен, езичника!...

Обичай ме. Обичай ме по начина,
по който пиеш чая си. Отпивай ме
на бавни глътки в розовите утрини,
след стихосбирката на Фотев вечер.
Самата ти не си докрай прочетена.
И, вярвай ми, дори не си измислена
докрай. За теб бургаските художници
не са открили цветове в палитрата.
И надали рибарят, хвърлящ мрежите,
ще разбере мираж ли си, сирена ли,
когато те открие сред пасажите.
И може би единствен само шнорхелът
ще предизвика някакво съмнение.
Притихнал пред изящните ти глезени,
попивам ехото на свободата ти
и пазя го. И нося го през времето.

 

Колко си хубава, Господи!...

Колко си фотевска.

 

 

 

*  *  *

      На Ели

 

Това не са очи, а междуметия!

Напразно търся дъното им.

Дъно няма.

А колко ли мъже са се удавили

при скромните си опити

за дълго плаване...

Това не е лице, а география!

Трапчинки има тук, а после хълмчета.

И някак земетръсна е усмивката,

и адски ветровита е въздишката,

а шията е само предисловие

към дългия роман за раменете ѝ,

които ме отвеждат

към два църковни купола,

чиито върхове целувам вечер.

На връщане минавам по бедрата ѝ,

по техните изящно бели склонове.

Върху коляното лежи метафора.

Опитвам да я уловя – за спомен...

Пропуснах да ви кажа за огнището,

в което бавно се разгаря огъня,

в което, след като заспи жаравата,

от пепелта поникваха децата ми.

 

 

 

 

 

Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11

Красимир Йорданов

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82)

КРАСИМИР ЙОРДАНОВ (Красимир Йорданов Йорданов) е български поет и бард. Носител е на Голямата награда от фестивалите за поети с китара в Харманли, Ловеч, Несебър, Бургас (два пъти) и на награди „За цялостно творчество“ от фестивалите в Равда и София. Печели наградата за текст на песен на „Плевенски китарен фестивал“ през 2019 г. Като поет печели първо място в националните конкурси: „Ерато“ – София (в конкуренцията на пет хиляди участника), „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ – Силистра, „Море за всички“ – Варна „За един по-човечен свят“ – Пловдив „България – болка и надежда“ – Пловдив, За първата си книга „Лунясвам“ получава званието "Доктор хонорис кауза" на в. "Пловдивски университет" и специалната награда на вестник „Луд труд“ по време на „Южна пролет“ 2000 г. в Хасково. Печели и конкурса за неиздаван ръкопис на община Пловдив с „Необятно“. Спонсорира конкурси за поезия и фестивали за авторска песен, участва в „Поетическа академия“ на Добромир Тонев, Литературно студио „Младост“ на Николай Гюлев, „Метафора“ на Иван Ройдов. Автор е на сценария на спектакъла "Звездите над Варна" по творби на автори от Сдружение на писателите – Варна. Член на Дружеството на пловдивските писатели, Сдужение на писателите - Варна и Съюза на българските писатели. Автор и изпълнител в моноспектаклите „Всичко е на нервна почва“ и „Джаз“. Дискография – Албуми с авторски песни: „Духът на дивия козел“ (1996), откъдето идва и прякорът му „Див козел“, „Черен дракон“ (двоен албум, 2013) „Свещ“ (2020) Автор е на стихосбирките: „Лунясвам!“ (2000) „Отглеждане на мъж“ (2005) „Римувани бургазми“ (2009) „Необятно“ (2012)


НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | КОНКУРС | Съдържание | Facebook | RSS | ДАТИ | ЗА НАС |


Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя

Катя Вангелова, председател
Иван Доброгледски, заместник-председател
Управителен съвет: Катя Вангелова, Иван Доброгледски, Ваня Колева, Станка Бонева, Валентина Лозова
Ревизионна комисия: Радостина Драгоева, Димитър Кандев, Венеция Павлова
За контакти: sdrujenie_pisateli_varna@abv.bg

Ваня Колева, главен редактор на вестник "КИЛ"
Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)

Администратор и редактор на сайта: Станка Димитрова
Системен администратор: AntoLab

Автори (91) | Публикации (262) | Прегледи (243915) | Илюстрации (449) | Търсения (1014) | Изтегляния (213256)

Платформа OMP 2, версия 14.45 (c) 2014-2024, AntoLab