Из „ПРЕМЪЛЧАНИ ИСТИНИ” (2013) и второто преработено и допълнено издание „ПРЕМЪЛЧАНИ ИСТИНИ” (2015), също издание на „Колор Принт – ПАК” – Варна.

 

 

 

 

 

 

 

 

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Отеква в мене всеки стон,

отронен от съдбата.

Не търси вярата подслон

на път към светлината.

През ехото на векове

с проблясъци във битието,

тук истината пак снове

между земята и небето.

 

ВИК

Утрото сънливо щом изплува,

ще помоля идващия ден

пак да ме остави да сънувам

онзи миг, във който съм роден.

С вик и плач животът се показва.

В мен вграден е всеки техен ек.

И дано след време други казват:

- Стана и остана си човек.

 

НА МАМА

Гнездо във мене обичта ти свила,

когато призори съм се родил.

Тя в него добротата приютила.

Затуй греха на всеки съм простил.

Какво ли няма в мен от тебе, мамо?

Един завет твой непрестанно бди.

-Земята родна щом целуваш само,

на колене тогава ти бъди!

 

ОБИЧ

Когато някой някого обича –

светът е сякаш променен.

И любовта дописва свойта притча,

тъй както я дописваш ти със мен.

Тъй както нещо от живота кратък

за мен превръщаш в миг неповторим,

та в него да вървим с теб по-нататък,

непокорима и непобедим.

 

СЛОВО

Слово свещено – спътнико мой,

предано денем и нощем.

Заедно с теб сме в студ и във зной.

Дълго ще бъдем ли още?

Вярата, ако си тръгне от мен

и всичко, което е свято,

да чакам ли слънце за моя ден

или живял съм на вятъра.

 

ДЪЖД

Продъни се сърдитото небе

от гръм на облаци лилавосиви.

Сълзите вятърът поде

и ги разнесе в жадни ниви.

Валя, валя, наплака се и спря.

Изскочи слънцето от мрачината.

Надеждите в простора свеж огря

и продължи да движи кръговрата.

 

НОЩ

Гасне вечер денят уморен

от суетните хорски проблеми.

А нощта пак ще вкопчи във плен

тези сенки потайни и неми.

В миг искряща небесна сълза

се отронва в простора на мрака.

Там, до тихата бяла бреза,

кой отново звезда ще дочака?...

 

ГНЯВ

Докога, докога ще ни има

на света тъй безумен и мил,

щом във тази неканена зима

всеки в себе си днес се е скрил?

Затова, затова към Голгота

пак ни води продажен плебей.

И разбирам, защо във живота

един страда, а друг си живей.

 

БЪЛГАРИЯ ДНЕС

 

              „- Ей, българи, България умира!

             Умира пред самите ни очи!”

             Матей Шопкин

 

Немощна България тъжи…

Паметта й някой поругава

и си служи с хули и лъжи,

с минало без подвизи и слава.

Докога смълчани ще търпим

тез къртици в паметта народна?

В краткия живот неповторим

трябва ни България свободна!

 

ИМПРЕСИЯ

Всеки е роден за светлина.

Роде мой, защо се луташ в мрака?

Всичко в миналото прокълна,

бъдеще от наглеци ли чакаш?

Алчността гнети открай света.

Тя е в злото в същността човешка.

В похода свещен на вечността

се заплаща скъпо всяка грешка.

 

КАЖИ МИ НЕЩО С ОЧИ

Кажи ми нещо със очи…

Върни ме в приказките вечни.

В света на чудеса и на мечти,

на истини така далечни.

И погали ме с топлота.

По детски търся все доброто.

Че страшна е онази самота,

когато съм сред множеството.

 

САМОТА

Навлизам бавно в самотата

и тя навлиза също в мен.

Безмълвно мачка ми душата

и ето, че съм притеснен 

от тази самота във мене

и другата – да съм сред вас…

И двете, като тежко бреме

ще нося до последен час.

 

НАРОДЕ

Къде си, народе? Буря ще има.

Поетът отдавна на вахта е тук

със своята вяра несъкрушима.

Но вече не знам откога ти си друг…

Защо, роде мой, си в дрямка унесен?

Еснафщина робска е пак твоя стил.

„Животът ще дойде по-хубав от песен”.

За него, народе, бих всичко простил.

 

ТРЕВОЖНОСТ

Душата ми е търсеща вселена,

от наглост и предателства сломена.

С изострени тревожни сетива,

с опъната до крайност тетива

тя заредила е лъка със слово –

да известява на света отново,

че ято ястреби връхлита, иска

във мрак на слънцето да скрие диска.

 

ЧОВЕЧЕСТВО

Човечество, аз вярвах дълго във това,

че тебе и народа наш ви има.

Но днес лъжите в лъскави слова

света подготвят за поредна зима.

Грехът е праведно, а праведното – грях.

Объркан е животът на Земята.

Човечество, така и не видях  

сълза от теб в кръвта за мир пролята.

 

ЕСЕН

Някак тъжно ромоли

пъстрият листак.

Броди в сивите мъгли

вятър-единак.

Птичи крясък проехтя.

Скитат гласове…

Само старата стреха

плаче с часове.

 

ПОКАЯНИЕ

Ще остана

в спомените скрит,

с раните

от всяка свада,

че в живота властен и сърдит

истината, истината страда.

И ще тръгна

от света смълчан.

Кой ли може днес да ме познае?

За причастие

ще вдигна аз стакан,

че след мен

и друг да се покае.

 

ХАРМОНИЯ

            „Когато си на дъното на пъкъла…”

             Дамян Дамянов

 

Когато си на дъното на ада,

в огромната житейска пещ,

излез навън.

Погледай листопада. 

Или във църква запали си свещ.

И музика, и цветове, и слово

в хармония се носят във Всемира.

И винаги –

все нещо ново,

човек за себе си намира.

 

ЗВЕЗДИ

Сега, пред тази падаща звезда,

се моля, Обич, да те има!

С теб ще прогоня всяка самота

и всяка болка в мен неизлечима.

Но става чудо в следващия миг.

Звезда заслиза към Земята…

И аз, погалил нежния ти лик,

докосвам на Всемира чистотата.

 

ПЪРТИНА

 

            На Велина

 

Много истини с тебе прозрях,

затова всеки ден е потребен.

В любовта няма грешни и грях –

не разбрах как от теб съм обсебен.

Ти до мене вървиш и сега –

разнолика и непредвидима.

Дано скоро не падне снега,

та да търсим във него пъртина.

 

ЧУДО

Нечовешко е това да страдам –

дето искам все да бъдеш с мен.

Може би защото ти си млада,

а пък аз по-рано съм роден. 

Сигурно ме обвиняваш в лудост.

В някакви безсмислени игри.

Но за мене любовта е чудо

и до края тя ще ме гори.

 

СЪН

В съня ми ти пак се завръщаш…

Приседнала тихо на прага

с усмивка позната и блага,

нозете си нежно обгръщаш

и както преди замечтана,

ти пак си загадка, любима,

живота чрез теб щом го има.

От мен все по-силно желана!

 

НА ТЕБЕ, ОБИЧ

Ще те обичам даже и когато

почувствам, че съм вече победен.

Ако е вярно всичко за съдбата,

пак тебе ще откривам нощ и ден.

До болка ще се взирам в синевата

за птица във насрещни ветрове.

И в твоя полет, моя Обич свята,

животът винаги ще те зове!

 

КОПНЕЖ

Аз не знам докога ще ме има,

докога стихове ще редя.

На живота прекрасната рима

и любов искам в тях да вградя.

И това, ако все пак успея,

ще си тръгна спокоен от тук. 

Нейде другаде пак да копнея

за живот, та дори да е друг.

* * *

              НОВИ СТИХОТВОРЕНИЯ

 

ЗИМЕН ДЕН

Над къщите се вие пухкав дим

и детски смях прогонва тишината.

А времето – безгрижен властелин,

лети над мен с криле на пеещ вятър.

 

Врабци се гушат в стария клонак.

За пролетта чирикат си с надежда.

Изглежда е последен този сняг,

от стряхата щом капка се отцежда.

 

ГНЕЗДОТО

А някога тук имаше гнездо…

Тъй простичко бе то – от пръст и плява.

Като във приказка – вълшебен дом,

изпълнен с обич, с лястовича врява.

 

И лястовичета в нестроен ред

едно след друго литваха наесен.

Пристигаха напролет  за късмет…

Но бурята гнездото им отнесе.

 

КОЙ?

Кой подменя в тоз прекрасен свят

истина с лъжа, добро със зло?

И върти се бързо, но назад,

нашето житейско колело.

 

Аз не вярвам в сляпата съдба.

Гените са в дяволски игри.

Всичко на Земята е борба.

Със самия себе си дори.

 

ПТИЦА В НЕБЕТО

Късно е, късно е вече.

Нежният стих днес е проза.

Времето бързо изтече

с мирис на есенна роза.

 

Закъснял спътник за мен е

поривът – стих на сърцето.

Птица с криле уморени

сбогом ни казва в небето.

 

ЖИВОТ

          „Животът е една измама,

          панаирджийска суета.

          В това е неговата драма

          и неговата красота.”

                      Андрей Германов

 

Живот – и кратък, и необясним

пулсира нейде във Всемира,

щом с вяра можем да го прекосим

и да оставим звездна диря.

 

Защо от векове за векове

битува всичко във заблуда?

Човек се ражда пътник с грехове –

самотен често до полуда.

 

Животе мой, не си измама, знам!

И днес е модна суетата.

Но драма е в тълпата да си сам

и да жадуваш красотата.

 

КОГАТО ИДВАШ В СЪНЯ МИ

Когато идваш, Обич, във съня ми,

чаровна пак до мене полегни.

От полъх на мечти, преди да съмне,

да се разходим в звездните ни  дни.

 

Следи оставя придошлото чувство.

Жаравата от спомени искри.

Без тях в душата ми ще бъде пусто.

Любов ли е – тя ден и нощ гори!

 

***

Този кратък задъхан живот не е лек.

С битки жестоки осеян е пътя.

Всяка малка победа те прави човек,

вяра с обич щом в сърцето си скътал.