 |
ЯНИС РИЦОС (1 .05.1909 г. – 11.11.1990 г.)
Матейна Нулис23.04.2023, 11:01:12. Промяна: 23.04.2023, 11:04:33. Прегледи: 486
Превод от гръцки: Матейна Нулис
ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ
(откъси)
* * *
Ще напусна
заснежения връх,
който с гола и бяла усмивка
топлеше безкрайната ми самота.
Ще отърся от раменете си
златния прах на звездите,
както врабците
отърсват снега
от крилете си.
Скромен и невредим,
щастлив и непокварен
ще премина
през ласките
на цъфтящите акации
и ще клъвна
от искрящия пролетен прозорец.
* * *
Виж, любима,
как печално те гледат
ръцете ми.
Като две сиротни деца -
плакали в нощта
и преспали,
зъзнейки върху снега
без трошица хляб.
Замръзнаха, но не просиха.
* * *
Екот на светлинна камбана
ни посреща
на златистия бряг.
Зората преминава по пясъка,
намокрила
голите си стъпала
от позлатената вълна.
Една девойка
разтвори прозореца
и се усмихна на морето.
Премрежи очи пред светлината
и се втренчи дълбоко
в мистичното сияние
на усмивката си.
* * *
Чуй клепалата
на околните храмове.
Те ехтят от далеко,
от необятните глъбини;
от устните на децата;
от невинните лястовици;
от белите неделни дворове;
от дивите лози;
от гълъбарниците
в скромните къщи.
Чуй клепалата
на пролетните храмове-
храмове,
които не познаха
разпятие и възкресение.
Познаха само иконите
на годишните месеци
с гальовната им майка,
която ги чакаше в нощите
на прага;
с миролюбивия баща
ухаещ на поле,
стаил в очите си послание
от идващата Магдалена.
Исусе,
какъв ли щеше да е пътят ти
без уханните смирна и нар
по прашните нозе?
От далеко, от далеко,
с болезнена усмивка
ти гледаше небето,
додето дъхът на житата
и женските стъпки
се усмихваха в прозореца ти.
Любима,
откъсвайки лайката
и съзерцавайки морето,
ще изречем отново
с птици и треви
молитвата от детството.
И от далеко, издълбоко,
клепалата
на детските храмове
ще запеят песента
на нежния Назарет
високо над зелените поля.
* * *
Любов, Любов,
ти не ми донесе
за вечеря
дори трошица светлина.
Безропотен, гладен и гол,
скитах се из планините,
отправяйки неуморно
поглед към небето
с надежда за награда
от песента и тишината.
Искри светът
извън скръбта ти,
светлината и кръвта,
тишината и песента.
О, любими хора,
как може
да отвръщате глави?
Как може
да не се усмихвате?
Отворете прозорците!
* * *
Облян от светлина
излизам на балкона,
гол -
да вдишам дълбоко
вековния вятър
с обилно благоухание
на южни гори
и солта
на безбрежно море.
Искри светът
неуморимо.
Вижте!
Сдружение на писателите - Варна е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Помещава се в Дом на писателя, ул. "Крали Марко" № 11
Матейна Нулис
|
http://catalog.libvar.bg/view/show_avt_data.pl?id=3548&SRV=false&LANG=bg
МАТЕЙНА НУЛИС Матейна Василева Нулис – родена на 6 ноември 1955 г. в гр. Варна. С гръцки произход по бащина линия, българка по майчина. Завършва IV-та езикова гимназия „Фр.Ж.-Кюри” – Варна. Учи във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и Институт за международен туризъм – Варна. Публикувала е в литературните списания „Простори”, ”Везни”, ” Знаци”, „Поезия, „Меценат и мир” (Москва). Участвала е след селекция в международните антологии „Из века в век” (Москва), „ВИДЕЛО” (Сърбия),”Гласовете на пространството” (САЩ), множество български антологии и електронни литературни сайтове. Участник е в редица литературни форуми и срещи. Автор на стихосбирките „В трезора на сърцето” (1998 г.) и „Обстрелване на мрака” (1999 г.). Членува в Сдружение на писателите – Варна от 2010 г. (https://www.moreto.net/novini.php?n=101905). Превежда поезия от руски и гръцки език.
Последни 10 от НОВИНИ
.: Нова книга от Венеция Маркова
.: Покана за представяне на книгата "Кокичето от старото училище" от Галя Симова
.: Нова книга от Павлина Циганчева
.: Наша авторка
.: Нова книга от Екатерина Митева
.: Варненски автори в сп. "Съвременник"
.: Кадри от представянето на "Букварчето на дядо Валери"
.: Нова книга на Марин Бояджиев
.: Публикация Валентин Димитров
.: Кадри от литературното четене на 7 ноември 2024 г. в Дома на писателя – Варна