Вярно, бая дълга реанимация се проточи, кажи-речи цяла година. Цяла година вестник “КИЛ” се бори да излезе от състоянието на клинична смърт, до която го доведе едно странно и симптоматично за българските нрави заболяване, за което са характерни невежеството, безхаберието и личните интереси. Нейсе, тури му пепел, както обичаше да казва един доста непочтен и нелицеприятен герой на Щастливеца, важното е, че оцеляхме, а пък и тайно се надяваме, че сме ви липсвали.

Сега по-важното е друго – накъде от тук нататък. Това, че си стъпихме на краката, е чудесно, но тепърва ще трябва да си припомняме някои позабравени неща, бързо трябва да навлизаме във форма, защото ни предстои дълго и изтощително състезание. Иска ми се веднъж завинаги да стане ясно, че животът и доброто здраве на “КИЛ” не са само наша грижа и задължение, “КИЛ” е трибуна не само на Сдружението на писателите, а на всички варненски писатели, на всички български писатели, ако щете, “КИЛ” е на цялата варненска културна общественост и, надявам се, ще задоволява онези духовни потребности, от които има нужда всеки нормален човек, и които не могат да се купят с пари. В този смисъл задължението да опазим първия варненски вестник за култура, изкуство и литература след промените през осемдесет и девета година, е задължение на всички варненци и всички институции, които имат отношение към културния живот на града ни. Трудно ми е да приема аргументи от рода на, видите ли, парите са кът и не достигат, мисля, че е несериозно, всички сме свидетели на това за какви безумия и пошлости се трошат днес парите на данъкоплатците, пък и не само в парите е работата, по-важно е отношението, уважението, разбирането и добрата дума. Аз съм убеден, че ще срещнем и разбиране и позитивно отношение у хората, които могат да помогнат и са овластени за това, в крайна сметка, ако близо милионен град като Варна не може да си позволи един литературен вестник на фона на хилядите кръчми и увеселителни заведения, е доста тъжно и срамно. А ако човек се замисли сериозно – дори е някак обидно, все се оплакваме, че нацията се опростачва, че младите хора не четат, не ходят на театър, да не го ворим за опера, отвсякъде ни залива чалга, наскоро гледах по телевизията една анкета, в която някаква женица твърдеше, че Хамлет е велик поет-революционер и тя много го обичала, редовно го препрочитала...

Не съм нито толкова луд, нито толкова суетен, за да си въобразявам, че вестник “КИЛ” ще провокира незрящият да прогледне. Този, който никога през живота си не е разгръщал книга, не е вдъхвал от мастилото ú и не е усетил с всяка своя фибра уханието на борова гора, едва ли някога ще посегне към нея. Думата ми е за просветените, за тези, за които писаното слово е начин на живот, за онези мили наивници, които предпочитат да си купят книга или билет за театър, отколкото кило кайма. И на които трезвият, здравомислещ и практичен българин гледа с насмешка, дори с известно снизхождение и съжаление. Стопля ме мисълта, че никой няма да разлисти “КИЛ” заради седмичната телевизионна програма или задължителната кръстословица, на които толкова много разчитат отчаяни от безизходицата вестникари, блазни ме надеждата, че “КИЛ” ще е онази трибуна, където млади и талантливи автори ще отпечатат първите си творби, а такива в града ни, уверен съм в това, има достатъчно.

В личен план имам една мечта – мечтая да разбием битуващото от десетилетия схващане, че Варна е еснафски град, че е социален конгломерат от сервитьори, проститутки и ченгета, че е със слугински и търговски манталитет и че в този град не могат да се родят и израснат сериозни творци.

Вестникът никога не е бил чисто литературен, няма и да бъде. Концепцията му е заложена още в първите броеве от началото на деветдесетте години от Иван Троянски и продължава да си е същата и до днес. Отделя се значително място на целия културен живот на града ни, отразяват се всички значими събития, посвещавани са специални броеве на летните фестивали и конкурси, публикувани са десетки творчески портрети на изтъкнати варненци, пък и не само на варненци – годишнини, юбилеи, отзиви, постижения в областта на културата...

Трудно е да се претендира за оперативност, когато не се знае дали ще се намерят пари за следващия брой, но все пак се ласкаем от идеята, че вестникът дава пълна и обстойна картина на културния живот във Варна. А ако понякога закъсняваме с отразяването на важно културно събитие, не ни се сърдете, такива са ни възможностите – все пак вестникът ще излиза само веднъж месечно. Както вероятно се досещате – по съвсем разбираеми причини. Тук му е мястото горещо да благодаря на Иван Овчаров, защото благодарение на неговия труд и неговата упоритост днес ние държим в ръцете си този първи брой на вестника от година време насам.

Остава само да пожелаем попътен вятър на “КИЛ” и по-далеч от брега, там, в дълбокото, където няма подводни камъни.