Сдружение на писателите - Варна : Официален сайт

„Адмиралски час“

ИК „График“ Варна, 2016 г.
Книгата включва 10 морски разказа. Сюжетите на пет от тях са свързани с Военноморските сили, на останалите – с гражданското корабоплаване. Два от разказите са награждавани в национални литературни конкурси.

ЧЕТВЪРТИЯТ АДМИРАЛ
На Чони Чонев

Тогава времето се мереше в петилетки, животът – в планове и отчети. Оттатък имаше конкуренция, отсам – социалистическо съревнование. Съревнование навсякъде и за всичко. В това число и във флота, в това число и за литература.
„Златен морски кортик“ се именуваше ежегоден литературно-журналистически конкурс по морска тема. Победителите в различните жанрове получаваха грамоти и пликове с банкноти, награденият „за цялостно творчество“ – по-голям плик и „златен морски кортик“. Кортикът си беше морски, същият този, дето се мандахерцаще до лявото коляно на офицерските чинове на парад, но не и златен. Само дето лежеше в синьо кадифе, в специално изработената от флотската печатница кутия с бронзова котва на капака.
В голямата зала на Дома на флота обявиха класирането и началникът на политотдела връчи наградите. И понеже във флота всичко, каквото започва, завършва с пиене, всички вкупом – началници, наградени и публика, се отправиха към заведението – нещо средно между ресторант, кафене и игрална зала. Около десетината наградени се образуваха малка тумбички от приятели и почитатели, изпъстряни с по някой и друг навлек, очакващи виновниците да почерпят. Те си знаеха, че ще замине съдържимото на пликовете, че и повече, но славата си беше по-важна, да не говорим за грамотите, които в рамки щяха да красят стените на панелките им.
Във военната къща в центъра на морската столица ту разрешаваха, ту забраняваха алкохола според кефа на министър или командващ или в резултат на периодичните напъни, идващи главно от север, да се ликвидира злоупотребата с алкохол. Иначе употребата си беше в реда на нещата, поне по времето на награждаването и на други подобни начинания, с благословията на началството за повишаване на емоционалния градус и създаване на атмосфера на военноморско единение между началници и подчинени.
Единението, разбира се, не бе съвсем спонтанно. Към началника на политотдела се бяха присъединили, да речем случайно, други двама контраадмирали, които приключили тяхното си служебно съвещание някъде по горните етажи, бяха решили да се потопят в литературната конкурсна стихия, която тъкмо вдигаше баловете. Адмиралите седяха зад малката масичка на кафе и газирани напитки, бъбреха си служебни работи, докато единият се сети, че сега е моментът за сближаването с по-младшите.
-Къде остана онзи капитан-лейтенант, онзи с кортика, с голямата награда? – думите бяха казани ей така, в пространството – да дойде при адмиралите, да го видим този поет…
Нямаше как адмиралското желание да увисне във въздуха. Поетът бързо бе открит в множеството и оповестен от доброволен вестоносец, точно когато рецитираше стихове на компанията, която бе почерпил. Смутен от внезапното прекъсване, той кимна в знак, че е разбрал, и продължи стихотворението. Когото свършиха аплодисментите, се приближи чинно до адмиралското трио и поиска разрешение „да остане“.
-Е, сега пък - разрешение… Не сме на служебно събиране, заповядайте седнете… - Началникът на политотдела явно се чувстваше домакин. – Разказах на колегите за конкурса, за вашата награда и те решиха да се запознаят с вас. Пък и да пообщуваме с един морски поет.
-Слушам, да общуваме. За мен е чест…
…Много му се събра на поета в този ден. Пишеше стихове от курсант. Беше в пети курс, когато по идея на адмирала - началника училището, то издаде първата му стихосбирка. Службата го изпрати в южните флотски губернии. Стиховете му печелеха конкурси по страната, в пехотата, в авиацията, при граничарите и строителите… по тях правеха рецитали и пишеха маршове. Но „кортикът“ години наред му се изплъзваше. За грамотите беше абониран. Националният конкурс по морската тема неизменно изпращаше голямата си награда в „цивилизацията“. Да, получаваха я мастити творци за дебелите си морски книги, написани по време само на едно творческо плаване. Разбира се, книгите не бяха публикувани във флотския седмичник, каквото изискваше регламентът на конкурса. Дори не бяха изпращани на журито. Дори наградените не идваха от столицата да си вземат кортиците. Горчеше му на поета… И неговият ден дойде. Беше щастлив. Признаха таланта му. Най-после взе флотската награда... Ходеше с кортика под мишница, познати и непознати се ръкуваха с него, той рецитираше и черпеше, чашите звъняха за наздравици… И изведнъж – на масата на адмиралите… Виждаше ги рядко на проверки и учения. А сега – „да общуваме“.
Поетът изгледа адмиралите един по един, видя в очите им уважение и доброта, далечни от служебната им същност. Реши сам да счупи тягостните мигове на надвисналото мълчание:
-Да общуваме, но първо да почерпя… Имам голям повод! Какво бихте…
Началникът на политотдела и заместник-командващият колективно се заопъваха – единият нямал време, според другия не било редно младши да черпи, а двамата заедно, че разговорът е по-важен.
-И сега какво, ще обидим ли човека? – сопна се началникът на щаба. – Ако днес на почерпи, кога? Какво да бъде ли? Водка…
Поетът стана, за да отиде до бара за водките, но го спряха. Самообслужването не се отнасяло за адмиралите… Момичето донесе водките и варените яйца, залети с майонеза, поръсена с червен пипер.
Разговорът потръгна веднага след първата наздравица в чест на поета. Питаха го за всичко. И той си казваше – за онова балканско селце, за морското училище, за службата, за плаванията, кръжоците, поетите, рециталите и наградите. После им рецитира няколко „адмиралски“ стихотворения. Дойде време и за коронния му номер. Извади химикал, разгърна салфетката, замисли се за миг и започна да реди строфите. Прочете на ум написаното, задраска нещо, добави друго… Готово! Прочете стихотворението посветено на тях, на адмиралите. Един благодари, друг прибра салфетката…
Поетът беше щастлив. Оценен. Приобщен. В поетичното му съзнание проблесна странна мисъл. И сам не знаеше дали е шега или истина. Тя се роди още в мига, в който момичето му сервира – и на него, като на адмиралите, водката и намайонезените яйца. Сгреши обаче, когато я съобщи на компанията:
-Много е приятно, когато на една маса са четирима адмирали...
Мълчанието бе страшно дълго, изпълнено с въпроси, напрежение и съмнения. Първи се опита да „обере слабото“ заместник-командващият:
-Какво всъщност се опитвате да ни кажете, другарю капитан-лейтенант?
-Това, което казах…
Началникът на политотдела стана решително:
-Благодаря за водката. Утре ще говорим на свежи глави… Лека вечер!
И началникът на щаба беше учуден:
-Ако бяхте го казали в стихове, щях да повярвам в метафората. Но прозата нещо не я разбирам…
-Разрешете да ви обясня – поетът пропусна последната възможност да каже, че се е пошегувал глупаво. И заобяснява – Току що си отиде адмиралът на политиката. Нали така. Той командва политиката във флота. Заместник-командващият е адмиралът на дисциплината. Той ръководи всички комисии, проверки, разследвания. На него се крепи дисциплината във флота. А вие сте адмиралът на операциите. Нали ръководите планирането на всички учения и операции, събирате информация, анализирате, отговаряте за оперативни режим и оперативната служба, така че…
-Ясно, съгласих се – на началника на щаба очевидно му харесваше да е адмирал на операциите – и все пак кой е четвъртият адмирал? Да не би – огледа се наоколо, сякаш очакваше отнякъде да изскочи още един адмирал.
Поетът накваси устни във водката, погледна последователно и гордо и двамата контраадмирали и обяви:
-Аз, разбира се… аз съм четвъртият адмирал! Адмиралът на военноморската поезия. Поетичен адмирал. Адмирал на поезията. Все едно. Току що бях произведен. Ето го златният кортик, грамотата…
Сети се, че пликът вече е празен…
Заместник-командващият каза, че адмиралите са станали твърде много и е редно един от тях да се оттегли. Началникът на щаба явно се забавляваше, може би в наперения поет съзираше своята младост. Харесваше му този дързък капитан-лейтенант, но все пак ситуацията трябваше да има някакъв изход. И го намери:
-И сега какво? Най-после останахме двама адмирали. Знаете ли какво трябва да направим?
-Знам – оживи се поетът - да изпием по едно адмиралско питие…
Момичето донесе чашите с уиски. Те се сблъскаха със звън…

Годините отлетяха. Адмиралът на поезията написа 13 морски книги и 7 стихосбирки. Посмъртно съпруга и приятели издадоха още една. За него морето бе детска мечта, професия, любов, вдъхновение и темана яркото му творчество. Сигурно затовапоследното му желание бе да го приеме морето.
Военните моряци изпълниха желанието на своя поет. Катерът с урната и близките премина край приспуснатите флагове на корабите от пункта за базиране, проехтя траурен салют, морето прие праха и венците. Четвъртият адмирал се сля с вечността. В последното му плаване го изпратиха трима други адмирали…








Сподели:

Сдружението на варненските писатели е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на сдружението е в. "КИЛ", чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя на ул. Крали Марко №11, средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.

За контакти:

Валентин Димитров

Профил

роден във Варна, завършил е Висшето военноморското училище, служил е 33 годинивъв ВМС, капитан І ранг от запаса, от 2002 г. е отговорен редактор за Варна на националното морско списание „Клуб ОКЕАН” (София). Публикувал е над 1500 материала във вестници, списания, радиа и сайтове, превел е повест, разкази и афоризми от руски език, участвал е в повече от 20 сборника, антологии, алманаси (6 на руски език). Получил е 12 литературни награди, сред които Конкурс „КорКароли“ - 2003 г. (разкази);Конкурс „Тинко Трифонов“ - 2011 г. (повест, разкази); На Съюза на независимите български писатели – 2012 г. (за цялостно творчество); Конкурс „Диря в морето“ – 2013 г. (разказ); Конкурс „Ирелевант“– 2015 г. (разказ); Конкурс „Листопад на спомените“ 2015 г. (поезия); Конкурс „Новият Йовков“ – 2015 г. (разказ); Конкурс на Московския клуб за афористика – 2016 г. (афоризми); Конкурс „Вятърничави истории“ – 2017 г. (епиграми); Конкурс „Кубрат“– 2017 (миниатюри, афоризми). Членува в следните творчески сдружения: Творчески клуб към Съюза на запасното войнство във Варна (2002 г.), Съюз на независимите български писатели (2008 г.), Сдружение на писателите – Варна (2015 г.), Московски клуб за афористика (2015 г.) Издал е 11 авторски книги – повест, разкази, миниатюри, афоризми, епиграми и др: „Военноморска азбука“,КИ „Зограф“ Варна, 1998 г. „Морски хора“, КИ „Зограф“ Варна, 2007 г. „Живот с песен“, Изд. „Славена“ Варна, 2008 г. „Слънчева кралица“, ХеликсПрес Варна, 2011 г. „Морски изповеди“, ХеликсПрес Варна, 2011 г. „Морски Космос“, ХеликсПрес Варна 2013 г. „Извинете за нахалството“, ХеликсПрес Варна, 2014 г. „Сатирична терца“, ХеликсПрес Варна, 2015 г. „Кирливи ризи“,ХеликсПрес Варна, 2016 г. „Адмиралски час“, КИ „График“ Варна, 2016 г. „Настолна книга за широките маси и високите столове“, „TheNet“ София, 2017 г.


НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | Мобилна версия | Контакти | Съдържание | Facebook | RSS |


Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя
Ванилин Гавраилов, председател
Ангел Дюлгеров, заместник-председател
Управителен съвет: Ангел Дюлгеров, Ванилин Гавраилов, Мариан Желев, Руми Пенчева, Иван Овчаров, Кирил Георгиев, Ваня Колева
Телефон на Сдружението: 052 639374

Ангел Дюлгеров, главен редактор на вестник "КИЛ"

Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)

Администратор и редактор на сайта: Мариан Желев
Системен администратор: AntoLab


Автори (20) | Публикации (49) | Прегледи (49251) | Илюстрации (94) | Търсения (102) | Изтегляния (15901)

Платформа OMP 2, версия 14.42 (c) 2014 - 2018, AntoLab