Сдружение на писателите - Варна : Официален сайт

„Сатирична терца“

Хеликс прес Варна, 2015 г.

„Терцата” от заглавието на сборника означава неговите три съставни части – миниатюри, афоризми и речник – три последователни „карти” от една сатирична „колода”. Миниатюрите са 155, афоризмите - 1243, а думите в речника – 885. Доколкото сатирата е литературен похват, който осмива, разобличава и критикува социални и човешки пороци, в случая „терцата” е насочена срещу корупцията, престъпността и простотията – трите най-важни, както и срещу много други „карти”, които задушават днешната ни обществена „колода”.

ЧЕТВЪРТО ИЗМЕРЕНИЕ
Тавтологична миниатюра
Босът имаше четвъртита мутра. Беше завършил четвърти клас. Преди години бе намерил една четирилистна детелина. Сигурно затова днес живееше в мезонет на „Четирите кьошета” в центъра на Палермо. Строеше къща на четири етажа на четвърти километър, само на четвърт час от центъра на София. Към четири след обяд на четвърти април(четвъртък) той се качи на джипа си (четири по четири) и тръгна да инспектира строежа. Във втория джип (също четири по четири) го следваха четиримата гардове. Босът и гардовете заобиколиха една камара тухли четворки и тръгнаха нагоре по стълбището. На четвъртия етаж каре работници играеха белот. Един имаше четири валета, друг – четири туза. Босът и четиримата гардове млатиха четиримата работници, докато някой се обади на 112. Дойдоха четири патрулки и четири линейки. Единия закараха в Четвърта градска болница. Направиха му четири шева. Босът осъмна в Четвърто районно управление на МВР. Изписа четири листа обяснения. На другия ден най-жълтият представител на четвъртата власт отрази събитието на четвърта страница с четири снимки. Авторът на материала за четвърти път спечели конкурса за разследваща журналистика. Паричната награда беше четирицифрено число. Жена му бе в четвъртия месец, та затова с една студентка четвърти курс „Журналистика” отскочи за четири дни до Анталия. Хотелът – четири звезди „олинклузив”. В съседната стая – онзи с четирите шева на главата. Разприказва се чак на четвъртата ракия. Четвъртитата мутра, понеже вече имал четири присъди, му дал много пари да каже в съда, че не го е бил, ами тухла – от онези четворките, му е паднала на главата. Журналистът си записа продължението и го пусна в жълтия вестник пак на същата четвърта страница. Към четири сутринта се събуди от някакво предчувствие. Погледна през прозореца и мигом разбра всичко - неговият Голф-четворка догаряше величествено, като хвърляше закачливи отблясъци по четирите посоки на света…
АФОРИЗМИ
Светът ни окраде мозъците. Остана ни мозък колкото за едното крадене.
Положението е на кантар. Има да теглим!
Ако има прераждане, защо само си губим времето тук?
Когато глупостта е ежедневие, мъдростта е национален празник!
Ние ги вкарваме във властта, а те ни го изкарват през носа.
Всичко му е втора ръка! И първата любов…
Вече ще градим паметник на неизвестния извършител.
Не съществува пълен глупак. Все ще има едно наум!
Обраха всичко, останало за обиране! Накрая си обраха и крушите…
Държавата ни съсипа родината!
Животът е един, но ако това е животът, и той ни е много.
Дълго бяхме братя по оръжие, сега сме оръжие на големия брат.
Когато тузовете цепят картите, винаги сме капо!
Лежащи полицаи – на асфалта, в патрулката и в управлението.
Тази година няма да ходя на море. На дъното съм!
Българска рулетка – влагаме пари в 27 банки. И чакаме една да гръмне!
Медицина &Кулинария: „Кихни малко гювеч!”
В парламента Троянските коне си играят на прескочи-кобила.
Неудобството на кухите лейки е, че обикновено са пълни с нови идеи.
Не говореше. Да не вземе да каже нещо…
Понеже под път и над път работим през куп за грош, живеем ден за ден.



ДЕМОКРАЦИЯ-I И ДЕМОКРАЦИЯ-II, ОТГОВОРНОСТ-I И ОТГОВОРНОСТ-II
Ангел Дюлгеров - литературен критик

В драматичната свръхнаситеност на настоящето живителният полъх на хумора постепенно изчезва по социалните полета на съвременния ни живот. Може би защото началата, местата, смислите, от които тръгваме, са донякъде, а може би докрай, определящи онова, до което ще стигнем. Думите ми са за десетките сатирични книги, които на своите представяния събират едва десетина-петнадесет читатели. За хартиените ежедневници е безсмислено да се споменава – те отдавна се освободиха от „нерентабилния” хумор.
Все в този смисъл контекстът на времето несломимо превърна хумора в недоволна и бъбрива консистенция от фетишизирани думи, вътрешни колебания, неизкрещяна ярост и недотам искрен бунт над ежедневното и бутафорното. Последната дума ми напомня онзи виц за гаргата и лисицата, които вървели назад и чиято поанта се свързва пряко със заглавието на тези бележки – демокрацията и отговорността „горе” са едни, а „долу” – съвсем други. Правило, което от две десетилетия и половина се научихме да спазваме стриктно вече без да се замисляме.
Разбира се, в сферата на изкуството и културата наистина непрекъснато се случват чудеса и истинските творци на словото имат своите победи. Днешната медийно безбрежна публичност, надявам се, ще има възможността да отбележи един значим книгоиздателски факт – втората сатирична книга на Валентин Димитров „Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо...” Макар и да съм скептичен към вездесъщиярецептивен стереотип, който понякога откривам и у себе си, ще отбележа, че за да бъде хуморист, за автора не е само занимание, но и характер. В предговора Валентин Димитров малко наивно споделя предварително целите на написаното и предложеното в книгата – „... „терцата” е насочена срещу корупцията, престъпността и простотията – трите най-важни, както и срещу много други „карти”, които задушават днешната ни обществена „колода”. Подчертавам наивно, защото регулативният апетит на онази, все още анонимна група съзаклятници срещу справедливостта и общественото благо, която никой не назовава от страх да не бъде заподозрян, омеша в такива конфигурации днешната ситуация, че е почти невъзможно да отделим властта от понятия като „корупция”, „бандитизъм” и „простотията”, и обратното – йерархията на ценностите е радикално променена, което на практика я елиминира от обществения живот.
„Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо...” съдържа три раздела – миниатюри, афоризми и речник, които макар и да се свързват тематично, са жанрово добре обособени и демонстрират прекрасна хумористична техника. Валентин Димитров е подходил глобално към темите на съвременния живот, достигнал е до неговата „премислена идеологическа стратегия”, за да достигне във всеки един от жанровите фрагменти до особения „провинциален комплекс” на националното ни мислене, където чувствата ни никога не са притежавали „чувство за мярка”. Достигайки до жанра на каламбура, авторът с вещина променя клиширани в комуникативната ни реч изрази до израз на метафори, които „казват” много повече и от най-натуралното описание:
Политиците са невъзпитани –стоят с ръце в джобовете ни.
Или: Нищо умно не могат да сътворят депутатите.Решенията ги взема простото мнозинство!
„Преобърнати” са и някои конституирани народни поверия: „Под дрехите приемат, по ума изплащат”, „Уж работеше през куп за грош, а натрупа много пари!” Дали защото „дълго преливахме от пусто в празно”, твърди авторът, земята ни е такава пустиня, в която пътищата са „в ужасно състояние, с изключение на един – пътят към Ада”.
Събитията от обществен, социален и битов план в книгата много често не отговарят на определената структура на очакването, като се пародират дори такива драматични за съвременната ни ситуация обществени и икономически дилеми като дълг, жизнени потребности, знание:
Българите имаме високо чувство за дълг.Страната ни потъна в дългове.
Използвахме всички възможностида не живеем според потребностите.
И какво като знаем много! Те не си знаят парите!
Валентин Димитров използва аномалиите и събитията, които неусетно, но категорично преобръщат обществения ход на времето като обществен сценарий, за да поставя постоянно голямата тема, тази за саморазрушаването ни като нация и държавен суверинитет. Така целта на подобни начинания като „Сатирична терца. Миниатюри, афоризми и още нещо...” се оттласква от традиционното в случая пожелание да разшири тънкия слой на хората, съпричастни към ценностите на високия морал, включвайки в себе си опит да се разкъса тази изолация и самодостатъчност на безочливия материализъм, в който живеем. Безкрайно е многообразието на явленията от алтернативната публичност, които „коментира” авторът. Остроумията обаче не му пречат да бъде крайно самокритичен към заспалата будна съвест, бдителността и отговорността на българина, който като че ли по народностен ген винаги е виждал успеха си в това, да познае „правилния край на тоягата”.
Бъдещият читател на Валентин Димитров ще има възможността да придобие сатиричен опит и от Речника в края на книгата, опит не толкова за битовите ни и социални болежки, колкото за „състоянието на нацията” във време, когато за да оцелее народът „бавно и полека” е превърнал аспирина в лекарство за консерви, бизнеса – в далавера, вещите втора ръка – в употребявани вече стоки за хората от трета ръка, и т.н и т.н.
Демокрацията на бита и обществото не ни остави големи шансове. Освен, разбира се, да се присмиваме над себе си и политиците, загубили безвъзвратно чувство¬то си за абсолютното – в морален, етичен и държавнически аспект. Трябва да мине известен период, с необходимата продължителност, казва Аристотел, през който да се зароди и развие общественото съзнание, за да се създаде традиция. Традиция обаче на какво – на безродството, омразата, завистта?
Книгата на Валентин Димитров може да ви подскаже някои от отговорите, но истината, цялата истина и само истината си знае всеки от нас.
Сподели:

Сдружението на варненските писатели е учредено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на сдружението е в. "КИЛ", чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя на ул. Крали Марко №11, средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.

За контакти:

Валентин Димитров

Профил

роден във Варна, завършил е Висшето военноморското училище, служил е 33 годинивъв ВМС, капитан І ранг от запаса, от 2002 г. е отговорен редактор за Варна на националното морско списание „Клуб ОКЕАН” (София). Публикувал е над 1500 материала във вестници, списания, радиа и сайтове, превел е повест, разкази и афоризми от руски език, участвал е в повече от 20 сборника, антологии, алманаси (6 на руски език). Получил е 12 литературни награди, сред които Конкурс „КорКароли“ - 2003 г. (разкази);Конкурс „Тинко Трифонов“ - 2011 г. (повест, разкази); На Съюза на независимите български писатели – 2012 г. (за цялостно творчество); Конкурс „Диря в морето“ – 2013 г. (разказ); Конкурс „Ирелевант“– 2015 г. (разказ); Конкурс „Листопад на спомените“ 2015 г. (поезия); Конкурс „Новият Йовков“ – 2015 г. (разказ); Конкурс на Московския клуб за афористика – 2016 г. (афоризми); Конкурс „Вятърничави истории“ – 2017 г. (епиграми); Конкурс „Кубрат“– 2017 (миниатюри, афоризми). Членува в следните творчески сдружения: Творчески клуб към Съюза на запасното войнство във Варна (2002 г.), Съюз на независимите български писатели (2008 г.), Сдружение на писателите – Варна (2015 г.), Московски клуб за афористика (2015 г.) Издал е 11 авторски книги – повест, разкази, миниатюри, афоризми, епиграми и др: „Военноморска азбука“,КИ „Зограф“ Варна, 1998 г. „Морски хора“, КИ „Зограф“ Варна, 2007 г. „Живот с песен“, Изд. „Славена“ Варна, 2008 г. „Слънчева кралица“, ХеликсПрес Варна, 2011 г. „Морски изповеди“, ХеликсПрес Варна, 2011 г. „Морски Космос“, ХеликсПрес Варна 2013 г. „Извинете за нахалството“, ХеликсПрес Варна, 2014 г. „Сатирична терца“, ХеликсПрес Варна, 2015 г. „Кирливи ризи“,ХеликсПрес Варна, 2016 г. „Адмиралски час“, КИ „График“ Варна, 2016 г. „Настолна книга за широките маси и високите столове“, „TheNet“ София, 2017 г.


НАЧАЛО | НОВИНИ | КИЛ | АВТОРИ | КНИГИ | Мобилна версия | Контакти | Съдържание | Facebook | RSS |


Варна 9000, ул. Крали Марко № 11, Дом на писателя
Ванилин Гавраилов, председател
Ангел Дюлгеров, заместник-председател
Управителен съвет: Ангел Дюлгеров, Ванилин Гавраилов, Мариан Желев, Руми Пенчева, Иван Овчаров, Кирил Георгиев, Ваня Колева
Телефон на Сдружението: 052 639374

Ангел Дюлгеров, главен редактор на вестник "КИЛ"

Кил [вестник:месечник] : Култура, Изкуство, Литература / МС ООД - Год. 1, N 1 (1992) -. - Варна : МС ООД, 1992-. - 41 см
ISSN 1310-120Х
УДК 886.7-1/-9+7.01+008(497.211)

Администратор и редактор на сайта: Мариан Желев
Системен администратор: AntoLab


Автори (20) | Публикации (49) | Прегледи (49238) | Илюстрации (94) | Търсения (102) | Изтегляния (15899)

Платформа OMP 2, версия 14.42 (c) 2014 - 2018, AntoLab